Халваджията за бозаджията
Джеки за Джони
Аз се водя известен човек. За съжаление, не защото съм правил хубави филми, а защото съм дрънкал глупости по радиото и телевизията. Джони е дрънкал много повече глупости от мен и за това е много, много по-известен. Няма циганин в България, който като види Джони, да не се зарадва и да се засмее.
Някой от древногръцките философи беше казал, че няма нищо по-интересно от глупостите на умните хора. А Джони добави: „Това не знам, но е сигурно, че няма нищо по-досадно от умните приказки на глупавите хора.“
Много хора смятат, че Джони е актьор. Джони не е актьор, Джони е научен сътрудник. И титлите му ст. н. с. кандидат на техническите науки инж..., с които Джони толкова време кокетира, не са измислени или фалшиви, а са реални и автентични.
Той има много сериозни научни разработки и открития в различни области. Например преди време беше открил причината за рака. Да, да! За рака! По статистически път. И разработката му бе желязна и никой не можа да я обори.
Той беше открил, че 94% от заболелите от рак (е това, ако не е убедително) всеки ден са ходили на работа. Знаете ли как му завидяха социолозите.
Джони за Джеки
Драги читателю, направи ли ти впечатление?
Джеки пише кратък материал за мен, а започва да разказва за себе си. Кво да го правиш? Режисьор! Преди време бях писал една статия, в която твърдя, че режисурата не е професия, а вирусно заболяване.
Рангел (Рангел Вълчанов – б. р.) веднага добави: „В България в последно време има над 400 тежки случая на режисура“. Но все пак Джеки има чудесни филми. Например: краткият филм за кучето и котката „Спас и Нели“. Аз съм му правил звука. Във филма играе и дъщеря ми Ива. Нейната пралеля Мара Пенкова е и основател на кукления театър в София.
Но да оставим това настрана. Като гледам рисунките на Джеки, не може да не му се нарадвам на пубертетната енергия, която блика от тях. Като си помисля, че на неговата възраст много хора вече са забравили какво беше това. Предполагам, че се досещате какво се разбира под „това“. В нашата младост понятието пубертет не съществуваше, тогава основният проблем беше набавянето на храна и дрехи. Но това не значи, че в главите ни не бушуваха едни особени видения от женски род, които ту се появяваха, ту изчезваха, ту ги откривахме по улиците да блуждаят на два крака. И сега ги откриваме тези пориви, основен двигател в творчеството г-н Стоев.
Дай Боже всекиму.
