Ето ме! Родена съм в Бяла църква, в Банат, в Североизточна Сърбия. Наблизо има няколко реки и езера. Градът е съвсем по мярката на дете, а и не е много далече. Вярно е, че там няма да срещнете Мелания и другите герои от книгата (защото всички съм ги измислила), но декорът е като след снимане на филм и може да се използва. Честно казано, филмът не е нищо друго освен най-­обикновен живот, от който са изхвърлени всички скучни моменти.

Освен Аврам, Богдан, вода газят съм написала още две книги за деца: Хартиеният принц, преведена на български, и Измислени истории.

Писането е почти същото като четенето, само че наопаки – отвън изглежда досадно, а отвътре е по­-интересно от най-­интересната компютърна игра. Който знае да чете и да пише, той разбира за какво говоря. Който не знае, винаги може да научи.

Що за биография е това ли? Ами моята... Е добре, ако данните ви интересуват, имаме три котки! Те много обичат да слушат, когато някой чете. На глас или наум, все едно, защото котките имат отличен слух. Особено когато вали дъжд.

Написах Аврам, Богдан, вода газят под диригентската палка на редактора Горан Петрович – прекрасен писател, който е превеждан, четен и обичан и в България. Той измисли цялата поредица АзБуквар, в която моята книга зърна за първи път очите на читателите. Той направляваше и Лука Тилингер в търсенето на художествени решения на загадката „Как да нарисувам тази книга“. Ето защо в самия й край му помахваме сърдечно и аз, и Лука Тилингер, и преводачката Русанка Ляпова. А можете и вие!