Делян Захариев

Роден съм в Града на Мъдростта, разположен в уникално красивата Земя на Смесицата, където през последните няколко хилядолетия настана такова смесване, че мъдростта се оказа най-рядката и безценна съставка. Скитайки по улиците на родния си град, забелязах, че мъдростта всъщност е изкуството да се размесват и разтушават разни мисли и идеи, без при това те непременно да бъдат възприемани. И откакто се помня, разтушавам всякакви идеи, а пък идеите на свой ред са достатъчно благосклонни, че да разтушават мен в замяна. Що се отнася до изкуствата обаче, най-изтънченият и най-възвишен израз на дълбока мъдрост е хуморът – предизвикващият мисълта, разтърсващият ума, радващият сърцето, приповдигащият душата хумор. А къде да открием тази най-дълбока форма на мъдрост и съставките, необходими за смесване на коктейли от хумор, ако не в собствените си несъвършенства, недостатъци, дефектности и обикновени кусури? През годините хуморът проявяваше някаква умерена добронамереност към мен, като подпомагаше самоотвержените ми усилия да компенсирам липсата си на почти всякакъв вид талант с единственото възможно изключение: драскането на абсурдни скици на антропоморфни ембриони от някаква далечна земя и разгадаването на техните нечленоразделни бръщолевеници. Моят житейски опит в големия Град на Мъдростта ме научи и на най-ценния урок в живота – да не се взимам твърде на сериозно! Следвайки афоничните напътствия на многобройните си антропоморфни спътници, с които волно или неволно се заобиколих в резултат на непрекъснатото си занимание с драскулки и заврънтулки, не ми беше кой знае колко трудно да схвана основната идея на този урок. В крайна сметка нямаше за какво толкова да се вкопчвам или да придирям. Реших, че просто трябва да продължавам да си драскам и разгадавам. И това е, с което се занимавам през цялото време. Е, някой ден може да измисля и нещо друго, с което да си отвлека вниманието.