Фернанду Песоа е роден на 13 юни 1888 г. в Лисабон. Неговият дядо – генерал, пише стихове. Баща му, музикален критик, умира от туберкулоза, когато Фернанду е на пет години. След това майка му се омъжва за португалския консул в Дърбан – Южноафриканския съюз. Един от прадедите на Песоа е изгорен на клада от Инквизицията. Баба му Дионизия често имала пристъпи на безумие.
Седемгодишен Фернанду постъпва в английски колеж. На дванадесет години печели литературен конкурс, който му отваря вратите на всички английски университети.
Отрано чувства, че носи в душата си много други души, че е множествен. Тогава още са покълнали тайнствено неговите бъдещи хетероними, които ще станат 72 на брой. Фернанду пише първите си стихове на английски език и ги издава по-късно на свои разноски: поемата „Антиной“, сборниците „Епиталамии“, „35 сонета“ и „Надписи“ – езотерични по съдържание, дух и форма.
Завърнал се в Лисабон на 17 години, той се увлича от литературните идеи на футуриста Томазо Маринети.
Става приятел с поета Мариу де Са Карнейру. Двамата основават списанието „Орфеу“, където Песоа отпечатва футуристичната си поема „Триумфална ода“. На 8 март 1914 г. избухват трите му главни хетеронима: Алберту Каейру, Рикарду Рейш, Алвару де Кампуш. Под полухетеронима Бернарду Суареш води 20 години своя интимен дневник „Книга на безпокойството“.
Фернанду Песоа умира на 30 ноември 1935 г. от хепатит в Лисабон, като завещава на поколенията своя прочут, легендарен сандък, „пълен с живи хора“. Малко преди това публикува книга със стихове на португалски „Послание“ – уникална модерна епическа поема с исторически сюжет – жития на португалските крале и бележити мореплаватели, за която получава държавна награда.
Всички други книги на Песоа са посмъртни – „Книга на безпокойството“ (1982), „Фауст“ (1988), „Лудият цигулар“ (1992). Оставил е повече от 25 000 ръкописа, цяла литература, подписана с различни хетероними. Тяхното дешифриране от Лисабонската академия по литература продължава.
Световната му слава като уникален гений и един от големите поети на ХХ век надминава собствените му пророчества. Тленните му останки почиват до гробниците на героите от португалското Възраждане – Вашку да Гама и Камоинш.
