Откъси от книгата
Но засега ето един експеримент. За момент спрете да четете и си задайте следните въпроси: пълноценно ли живея точно сега? Проявявам ли всичко, което мога да проява? Черпя ли от безмерната съкровищница, която знам, че нося в себе си? Съкровищницата на гения? Осъществявам ли мисията си? Готов ли съм да положа всички усилия, за да предложа гениалните си дарби си на света?
Честно казано, когато лично аз си задавам тези въпроси, се чувам да си отговарям (пристъпвайки от крак на крак): „Ами да, тъкмо съм в процес на създаване на нов план, който отново ще ме накара да се чувствам истински жив.“ Хмм. Това е „не“, нали? Но защо за мен в момента е „не“? И какво мога да направя по въпроса? Имам ли някакъв контрол над тези неща? Или е просто: ами, какво да се прави, карма?
***
А вие? Вие боите ли се, че може да сте изпуснали влака? Че сте се откъснали от истинското си призвание и се носите безцелно в океана?
Ето ви още една изненада, която може да ви окуражи. При първата си среща с идеята за дхармата повечето обикновени хора, които изследвах, смятаха, че да следват дхармата си за тях вероятно би означавало да започнат напълно нов живот. Да напуснат работата си в застрахователната компания и да се преместят в Париж, за да рисуват. Да изоставят работата си в дома за възрастни хора и да се отправят на самотно плаване в световния океан. Обаче се оказва, че повечето хора живеят много близо до своята дхарма. Наистина. На една ръка разстояние. Какъв е проблемът тогава? Същите тези хора, макар да са много близо до дълбоката мистерия на дхармата, знаят твърде малко за нея. Не я назовават. Не я познават. Не я изживяват съзнателно. Собственото им свещено призвание се крие. Постоянно им убягва. А, както ще видим, когато става дума за дхарма, няма значение дали отклонението е с един инч или с една миля. Важното е да уцелиш.
И така, тръгнете с мен и с моите спътници и ученици да изследваме проблема за себереализацията, докато разказваме историята за Кришна и Арджуна, както и историите на велики хора, ярко илюстриращи принципите на съществуванието, изложени в Бхагавад гита. Донесете страховете, неврозите и съмненията си; не оставяйте този прекрасен товар зад гърба си. Донесете отчаянието си и най-пламенните си желания за пълноценен живот. Съберете се край огъня с останалите обикновени хора, докато изследваме не така неосъществимата възможност за пълноценно съществувание.
***
Има много начини да бъдеш подмолно парализиран от колебанието. Бихме могли да наречем варианта на Катрин „страх да затвориш вратата“ – срещам го доста често. Някой е изживявал пълноценно дхармата си, може би в продължение на десетилетия. Но сега тази дхарма е приключила – тя е изживяна. Усеща се. Човекът знае, че времето на дадената дхарма е свършило, но има само смътно усещане за бъдното. Все по-силно чувства, че за да открие следващото проявление на дхармата си, ще трябва да направи някакъв скок. Знае, че ще трябва да затвори вратата зад себе си, преди да види следващата врата да се отваря. И постепенно се придвижва към ръба на скала, където ще му е необходим скок на вярата. И тук разпъва сгъваемия си стол. Дали някога ще се изправи и ще действа?
Страхът от затварянето на вратата е един вариант на парализирането на дхармата. Но има и много други – всъщност безброй други. Нека ви опиша само някои, за да добиете представа за възможностите.
***
Спомнете си учението на Кришна: не можем да бъдем всичко, което искаме. Истински можем да бъдем само себе си. „Страшно е да следваш чужда дхарма“, казва Кришна. Страшно е!
Ако проявиш онова, което носиш в себе си, проявеното ще те спаси; ако не проявиш онова, което носиш в себе си, непроявеното ще те унищожи.
Но кое точно бива унищожено?
Първо се унищожава енергията. Онези блеснали очи. После вярата. И после надеждата. И после самият живот.
