С книгата ми МОЯТ ЖИВОТ. ДА ИМАШ ЛЯВ ПАЛЕЦ искам хората, които нямат определен физически проблем или каквато и да е представа за състоянието на човек в инвалидна количка, да разберат няколко истини за него. Хората в колички сигурно понякога ви изглеждат като красиви кукли, на които не им липсва внимание или пък не толкова хубави, но също задоволени с всичко, от което всяко живо същество се нуждае. Да, ама не, както гласи популярната реплика. Представете си само – не можете да се справяте с най-елементарните неща като отиване до тоалетна, похапване, да отидете на първа среща с мъж или жена без чужда помощ.
Сигурно ви се струва като зловеща приказка, която нарочно е написана така, за да плаши децата. Но всъщност това съм аз, тоест моят живот, от който вече много много не се оплаквам. Докато стигна до тази житейска мъдрост трябваше да премина през различни етапи, но те са толкова много, че няма смисъл сега да ги изброявам поред, за да не губя читателския интерес. Само ще спомена тези, които промениха моя живот решително и завинаги. Един такъв е престоят ми в Чехословакия, както се наричаше държавата тогава. Отношението на целия персонал на санаториума към малките пациенти беше толкова свободно и естествено, че това много силно ми е повлияло, да осъзная, че аз не съм болен човек. Друг момент на моето израстване в различни посоки са срещите с моята психоложка.
С нейната помощ от нашите многобройни тежки или леки разговори аз със стечението на времето, което не беше хич кратко, виждах решение на повечето от проблемите си, учех се да търся своето място в живота, да се стремя да преодолявам многото трудности пред мен. И няма нищо страшно човек да си признае сам на себе си, че има нужда от такъв вид помощ. Знам, че много хора ще си помислят, че си фантазирам как така само от приказки всичко ще се оправи, но вярвам, че от моята книга всеки може да научи нещо за себе си.
Моята мисия с тази книга ще бъде изпълена, ако помогна за промените по отношение истинското приемане на различните в едно или друго отношение като равностойни в обществото ни и ще бъда истински щастлива, защото тя е насочена към всички хора.
Анжела Пенчева
