„Платото“ е една от най-съкровените творби на Владимир Свинтила. Писана през 60-те години на ХХ век, тя има удивителна съдба.
Макар в онова десетилетие да настъпва кратко „размразяване“ в Източна Европа, всичко се оказва поредната лъжа. Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една – уж непримирима – критика и самокритика на сталинизма (това се отнася и за т. нар. „априлско поколение“ у нас!). Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална – освен политическа, също „научно-техническа“ и „културна революция“. Илюзии, в които авторът вече не вярва.“
Красимир Делчев
