Тази книга може да се определи като културно събитие, защото е първата, която помага на българските читатели да пият от извора на хилядолетната мъдрост на Талмуда. „Що е Талмуд?”
Ако сравним Стария завет с конституцията, то Талмудът са законите, които са приети в духа на тази конституция. Талмудът е много сложен текст, в който все пак се различават три големи раздела – един за тълкуването на закона (Мишна), един, посветен на монотеистична митология и съдържащ незадължителни индивидуални мнения и сказания (Гемара) и един, който е допълнение към Мишна – Тосефта. Не е за препоръчване онези, които се интересуват от Талмуда да се запознават с неговия текст от интернет – в превод на английски, руски и други езици, но без превод на български език. Заради сложността и „многоструйността” на текста, много по-добре е начинаещият да се ориентира в тази пълноструйна река, наречена Талмуд, чрез книгата на Ейбръхам Коен. Тя представя, в резултат на отличното познаване на Талмуда, една разбираема, но в същото време, неопростенческа картина на съдържанието на Талмуда.
Смята се, че когато Мойсей приема на планината Синай Писания закон, наречен Писмена Тора (Петокнижието), той приема и Устната Тора, която служи за гъвкаво тълкуване на Писмената Тора. Векове наред е било забранено да се записва Устната Тора, а юридическите тълкувания и прецеденти са били предавани само устно. След разрушаването на Втория храм (70 г.), когато не остава ралигиозната опора на Храма и липсва еврейска държава, фарисеите и техните наследници взимат решение тълкуванията на различните мъдреци да бъдат записани. Първо се записват всички тълкувания по всички въпроси на един мъдрец, а след това те се групират по теми. Така в крайния си вид Талмудът представлява Устната Тора, съдържаща множество мнения, изказани от множество мъдреци, а мненията им са групирани по различни теми. Такива теми в Мишна са „Семена” (Зераим), „Сезон (Моед), „Жени” (Нашим), „Правонарушения” (Незикин), „Светини” (Кодашим), „Очишчение” (Гехарот). Структурата е по раздели, състоящи се от трактати на различните мъдреци, а трактатите съдържат глави, които са структурирани в параграфи.
Книгата „Талмуд за всички” излиза за първи път през 1931 г., но все още е смятана за „елегантно въведение в окончателното учение на юдаизма, правейки мъдростта на равинската далновидност достъпна за учени, студенти и всички интересуващи се. Книгата на Ейбрахам Коен разбираемо осветлява доминиращи талмудически теми: Бог и вселената; душата и нейната съдба; предсказание и откровение; материалния, моралния и социалния живот; законът; етиката; месията; бъдещият свят; легенди и фолклорни традиции.” (amazon.com) На практика “Талмуд за всички” е първият пряк досег на българския читател с Талмуда.
