Кодът на житните кръгове и космическата етика на ненамеса. Ще избере ли човекът живота
Поразителни фигури се появяват сякаш от нищото в житните ниви на много места по света, но най-вече в Англия. Сътворени с математическа прецизност и с въображение, надхвърлящо артистичността, тези фигури не са просто плод на фантазна игра. Сложната и съвършена до последния детайл композиция почива на логика и система, чиито смисъл приканва да бъде разкрит.
Ако предвижданията и предупреждениятав „Сакралните послания…“ са верни— а те отдавна се предават по различни канали —и всеки от нас носи лична отговорност за оцеляването на човечеството, книгата е тъкмо за хората, които смятат, че не ги засяга. Ако житните поля се асоциират с Онзи, който е „… живият хляб, слязъл от небето“, то „Сакралните послания…“ са за всички, които категорично се самоопределят като атеисти, агностици, мюсюлмани, юдеи, будисти и т.н.
Обикновено подобни патетични заявления с фокус върху цялото човечество и абстрактността, която лъха от препратките към бъдещето, заглушават самото послание. Отдавна получаваме знаци обаче, че е време да пораснем и да направим зрелия си избор на хора с отворени сетива и космическа етика. С други думи, да дораснем до степен на отговорност пред планетата ВЕЧЕ да учим по лесния, не по трудния начин. Трудният начин е безотговорен, Земята ясно ни го казва на езика на катаклизмите, който, за жалост, разбираме най-добре. Наводненията, вулканите, земетресенията, пожарите превземат ежедневието ни до степен, в която сетивото ни за наложителност на промяната, която да започне тук, сега и от мен самия, е кажи-речи претръпнало.
Сакрални послания за всички, които със замах отварят вратата на своята къщичка и виждат неръкотворните житни кръгове в своята градинка. За тези хора има надежда.
Сакрални послания за всички, които плахо открехват вратата на своята къщичка с надеждата, че житните кръгове са предпочели градинката на съседа. За тези хора трябва да има надежда.
Ето случай, в който всеки от нас трябва да приеме нещата лично. Инак тежко на всички ни.
Авторите на книгата са равно отдалечени и от евтината сензация, и от строго научния подход към тълкуването на пиктограмите в житните поля. Сериозен изследователски труд в пресечната плоскост на теологията и космологията, антропологията и есхатологията (учението за последните времена и края на света) с фокус върху свободната воля на човека като главен инструмент за неговото оцеляване. В тълкуването на всяка отделна пиктограма — от по-простата към по-сложната — методично се извежда принципът за личната отговорност на всеки човек за бъдещето на днешната ни цивилизация. Тази лична отговорност последователно се обвързва с дълга на землянина духовно да израства.
Метаезикът на житните кръгове ни казва, че няма кой да свърши нашата работа – „горе“ ни мислят и са загрижени за нас, но свободната воля и изборът на човечеството са неприкосновени според космическата етика.
