Авторът излага своята философска гледна точка към причините и последиците от войната в Украйна през призмата на метаантропологията на историята, опирайки се на библейската притча за Давид и Голиат, за да изясни противопоставянето между новия хуманизъм и неототалитаризма.
Новият хуманизъм не е само идеология или действия, израз на съчувстие към пострадалите, особено в условия на война, но се изразява и в ефективното и мъдро разбиране на Другия, предотвратяващо смъртта и разрухата. И най-важното, новият хуманизъм трябва реално да предотврати и да спре престъпленията срещу човечността. И още – войната срещу човечността, която тоталитаризмът неизбежно поражда – тоталитаризъм, израснал от авторитаризма в епохата на интернет и социалните мрежи.
Продължавайки и развивайки чертите на киево-руската менталност, Украйна поражда вълна от нов хуманизъм по целия свят, тъй като той отваря нова страница в историята. Според автора неототалитаризмът ще остане само петно по страниците на човешката история и предназначението му е единствено да способства за изграждането на имунитет у нашите потомци срещу всичко тоталитарно.
