Малък трактат за големите добродетели

Никой вече не говори за добродетели. Това не значи, че нямаме нужда от тях.

„Малък трактат за големите добродетели“ е книга не само за философи, а за всички добронамерени хора. Епохата на постмодернизма се оказа толкова мъчително трудна, че съвременните общества дори вече не знаят на кой Бог трябва да се кланят и все по-ясно осъзнават, че страдат от огромен дефицит на нравствени принципи.

Какъв трябва да бъде животът, който си струва да бъде живян?

На този въпрос се опитва да отговори Конт-Спонвил в духа на всички големи мислители, които от две хилядолетия и половина насам разсъждават за човешките добродетели. За него моралът е онова нещо, което дава превъзходство на човешкото същество и прави човека човечен.

В тази книга Спонвил възвръща позабравеното достойнство на осемнадесет човешки добродетели, и в това отношение той е по-щедър от Аристотел. Той подбира добродетелите, като започва от най-малката, но не и най-маловажната – вежливостта, и стига до най-великата – любовта, която е толкова огромна, че излиза извън границите на морала. Той ни говори за онази необхватна любов, която обединява в себе си Eros, Philia и Agape – любовта, която бихме могли да определим като „Божествена любов, ако Бог съществува, и в още по-голяма степен, може би, ако той не съществува“.