В началото на ХХ век, когато психолозите откриват начини и средства за измерване на интелигентността, Аристотеловата дефиниция за човека като „разумно животно“ се превръща в мания по коефициента на интелигентност, КИ. В средата на 90-те години Даниел Голман популяризира коефициента на емоционална интелигентност, КЕ, изтъквайки, че КЕ е основно изискване за пълноценното използване на КИ. В началото на ХХI век има достатъчно доказателства от областта на психологията, неврологията, антропологията и познавателната наука, които ни показват, че има трети коефициент – трето „К“ – КД, или коефициент на духовност, на духовна интелигентност.
За разлика от коефициента на интелигентност, който компютрите притежават, и коефициента на емоционалност, който съществува и при висшите бозайници, коефициентът на духовност е специфично човешки и, според авторите, най-фундаментален от трите. Той е свързан с нуждата от смисъл – въпрос, силно занимаващ човешките умове в началото на новия век.
Ние използваме своя КД, за да развием копнежите си и способността си за смисъл, визия и ценност. Той ни позволява да мечтаем и да се стремим, подчертава нещата, в които вярваме, ролята, която убежденията и ценностите ни играят в предприеманите от нас действия и формата, която придаваме на живота си.
Книгата „Духовна интелигентност“ разглежда научните доказателства за КД и ни помага да го определим и подобрим.
