Димитър Аврамов

ДИМИТЪР АВРАМОВ е сред най-известните български естетици, изкуствоведи и художествени критици.

Роден е през 1929 година в Бургас. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“ (1954). Редактор в списание „Философска мисъл“ (1955–1960), заместник главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“ (1968–1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II степен (1972), старши научен сътрудник I степен (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989–1991) при БАН. Чете лекции по история на новата българска култура в специалност културология в Софийския университет. Публикува в периодичния печат от 1954 година.

Сред най-важните му изследвания е обемната монография „Естетика на модерното изкуство“ (1969). Приносен характер има монографичното му изследване „Шарл Бодлер“ (1985). През 1993 г. Аврамов събира десет студии, писани между 1968 и 1992 г. в книгата „Диалог между две изкуства“.

Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на „Трифон Кунев. От „Песни“ до „Ситни-дребни... като камилчета“ (1993). Плод на дългогодишни търсения е антологията „Бодлер. Сърцето ми разголено“ (2005).