Писмата уж са за тесен кръг хора (затова пък какви хора само!), но кой знае – може и на вас да ви се поиска да седнете на нашата маса, да си пийнете от ракията и да си гребнете от кьопоолуто.
И да се посмеем заедно!
Сергей Бояджиев
Тънки, остроумни и с корени в един сериозен културен фундамент, често убийствено смешни и неизменно пропити от носталгия, образците на епистоларното „изкуФство“ са адресирани до верни другари и съратници на автора – д-р Сергей Бояджиев, с които е водил дълги и напоителни разговори. Естествено, упойно дъхащи на шкембе с много чесън, консумирано в някое знаково кръчмѐ от ония далечни вече години. Да се чуди човек на брилянтния му български – при това от диаметрални стилистични регистри – оцелял и шлифован насред проточилото се „заточение“ в суровата англосаксонска, за капак и „скотска“ (Скотия е Шотландия) реалност на една „куча държава“ (комплимент за Британия).
