Веганът Атанас Скатов: Поставям си цел, преследвам я с всички сили и обикновено я постигам. Но върховете не покорявам, а просто ги изкачвам

Веганът Атанас Скатов: Поставям си цел, преследвам я с всички сили и обикновено я постигам. Но върховете не покорявам, а просто ги изкачвам

 

Разкажете с няколко думи за проекта, част от който е изкачването на Чомолунгма.

В началото на 2012 година започнах да изпълнявам проект, който предвижда изкачване на най-​високите върхове на седемте континента на нашата планета без консумация на храна от животински произход – като веган. Това обаче не е самоцелно. Изследвайки силата на тялото и на духа, се стремя да докажа, че те са в пряка връзка с постигането на вътрешен мир, с пълноценното и балансирано хранене, разумната спортно-​физическа активност и култура и като цяло – с природосъобразния начин на живот. Еверест бе част от този проект.

Експедицията Ви до Покрива на света е кажи-речи „one man show“, тъй като сте я финансирали и организирали почти сам. Очаквате ли нещо да се промени след излизането на книгата „Богинята – Майка на Вселената. Дневникът на един веган“ и филма „Експериментът Скатов“?

Очаквам повече хора да се докоснат до историята, разказваща как на Еверест се изкачва човек, който никога не е спортувал и няма треньори, водачи, учители, мениджъри и опит в планината; от човек силно вярващ, че всичко е възможно, когато даваме всичко от себе си в името на поставената цел. Веганството е много повече от начин на хранене – това е начин на живот, мислене, действия. Очаквам хората да се замислят върху живота, върху природата, животните, околната среда, не на последно място – върху мечтите си. Какво искат да постигнат в живота си.

В цялата книга нито веднъж не сте употребили клишето „покорявам връх, планина“. Защо?

Да, не използвам тази дума. Планината или върхът не могат да бъдат покорени, защото никой не е по-силен и величествен от който и да е връх. И върхът, и планината могат да те погубят за секунди дори. Аз обаче не се сърдя на журналистите и на всички други, които употребяват думата „покорявам“, защото на български език така е прието да се казва. За мен е личен избор кой как се изразява.

Бяхте ли чели „В разредения въздух“ на Джон Кракауер, преди да предприемете експедицията в Тибет? Повлия ли Ви тя, ако да – как? Какво мислите за събитията през май 1996? Какво мислите за самата книга?

Не, не бях чел книгата. Преди 2012 никога не съм се интересувал от планинарство и алпинизъм. Самото ми заминаване за Еверест стана изключително бързо – за по-малко от месец. За съжаление, още не съм чел книгата, но наскоро ми я подариха и ако ми остане време някой ден, ще я прочета с удоволствие.

От „Дневника на един веган“ става ясно, че сте разумен човек, който не предприема необмислени рискове – поне така пишете на много места в книгата. Какво би Ви отказало от атаката на върха 20 метра под него?

Става ли ясно, че съм разумен? Интересно. Опитвам се да съм разумен, макар че всеки човек по различен начин възприема нормите за разумност. На 20 метра под върха бих се отказал само ако не мога да се движа или метеорологичните условия са много сериозни.

Кой е следващият набелязан за изкачване първенец, имате ли вече билет в джоба? Останаха ли още континентални първенци за изкачване?

Набелязани са 12 върха над 8000 метра . Започнах новия си проект: изкачване на 14-те най-високи върха на планетата над 8000 метра без консумация на храна от животински произход. Билет още нямам, защото тепърва събирам финанси за предстоящите експедиции.

От континенталните първенци ми остана само един – Денали в Аляска.

Ето и един интересен щрих. През юни 2015 заминах за Аляска, САЩ, където се включих в организирана експедиция за изкачване на първенеца на Северна Америка –​връх Маккинли. Това е и последният връх от този проект. За мое най-​голямо разочарование бях отстранен още в самото начало на експедицията. Причините: останалите участници бяха против режима ми на хранене и проекта ми като цяло, не бяха също на моето ниво на физическа подготовка и нямаха моите резултати. Фирмата организатор и конкретно водачът не бяха коректни и нямаше осигурена веганска ​храна за мен, както уж се бяхме договорили. Останах в гр. Талкитна, който е отправната точка за планината, още две седмици, като опитах да проведа и солова експедиция с платеното от мен разрешително. Но и това ми беше отказано от администрацията на парка поради формални причини. Така, след като пробвах всички начини да се изкача на върха, но бях спиран по една или друга причина, се върнах в България. Беше ми отказана възможността дори да стъпя в планината, камо ли да стигна до върха.

Някой ден може пак да замина за Аляска, но засега имам други планове.

Благодаря за интервюто, ще следим събитията по върховете.

Интервю на Дарина Цветкова

#EverestKibea

Категория: 

Още от Интервюта

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА