из книгата 42 дълбоки мисли за живота, вселената и всичко останало (откъс)
Не противоречи на здравия разум да избера унищожението на целия свят пред драскотината на пръста ми.
Дейвид Хюм
Отивате на море с двама приятели. Единият е отдавнашен и вероятно най-близкият ви приятел. Другият е нов, а отношенията са многообещаващи, защото работите заедно върху идея, която разпалва страстта ви и чието разработване може да се окаже много доходоносно.
След мързеливия обяд слънцето напича силно, а морето блещука и вие решавате да се насладите на водата. Тримата скачате и изплувате. Тогава се случва бедата: и двамата ви приятели получават силни спазми. Изпадат в паника и главите им изчезват за все по-дълго и по-дълго време между поемането на въздух, започват да се давят. Можете да спасите само единия. Кого ще изберете?
Добре дошли в света на мисловните експерименти. Подобен сценарий може да бъде предложен като начин да обмислите моралните императиви на приятелството. Трябва ли общата история да означава повече от надеждите за бъдещето? Трябва ли емоционалната връзка да има превес над осъществяването на личната страст? Ами финансовият елемент: наистина ли той стои зад новото приятелство и ще сложи ли край на старото по ужасен начин?
Мисловните експерименти са основата на определен вид морална философия. Ако жена в напреднала бременност развие застрашаващо живота заболяване, което я поставя пред дилемата да загуби бебето и да живее или да спаси бебето и да умре, то кой начин на действие е правилен? Ако изричането на лъжа ще спаси нечий живот, трябва ли да излъжеш?
Тези въпроси може да са относително лесни. А какво ще кажете за следния: ако пътнически самолет с триста души на борда е на път да се блъсне в небостъргач със същия брой хора, трябва ли да стреляте по самолета и да го свалите? Или ако пазаруването в местния супермаркет поддържа работни места в развиващите се страни, но също така и ниските надници на същите тези работници, трябва ли да пазарувате в него? Колкото по-всекидневни стават ситуациите, толкова по-фрустриращ е процесът на вземане на решения. Да позволявате ли на децата да гледат глупости по телевизията, за да си отдъхнете, или сами да ги забавлявате, за да им осигурите конструктивно стимулиране? Трябва ли мъжът да отвори вратата на жената и да я пусне да мине първа – или това е унизително за жената и поставя мъжа над нея? Войни са се водили и за по-дребни неща.
В този подход към етиката има един недостатък: всъщност това изобщо не е етика. Сценариите може да са правдоподобни или не. Но въпросът, предизвикан от сценария, едва ли някога ще бъде зададен с очакването отговорът да посочи какво следва да бъде направено.
Вземете онези, които се занимават с критични ситуации на живот и смърт. Те не са свързани с етиката, тъй като в подобни ситуации въпросът не е какво е правилно да се направи. Всъщност вероятно изобщо няма да си задавате въпроси. Ако съм на крачки от брега и приятелите ми се давят, няма да размишлявам дали да спася стария или новия си приятел, ще действам импулсивно. Впоследствие ще трябва да живея със стореното, но не и с решението. Защото в паниката на момента не съм решил нищо. В действителност всеки развой ще е трагичен. Най-вероятно късметът ще изиграе най-голяма роля в решаването на това, кой ще оцелее.
Помислете за мисловните експерименти, свързани с екстремни ситуации, в които може да има време за вземане на някакво решение – като например дали самолетът да бъде свален, или не. И все пак мисловният процес е налице само в мисловния експеримент, не и в реалния живот. В случая с пътническия самолет „решението“ всъщност ще бъде взето много по-рано, когато войникът, натискащ копчето, офицерът, издаващ заповедта, и политикът, поемащ отговорността, са решили да следват политиката, приета месеци, ако не и години по-рано. Войникът, офицерът и политикът може наистина да усещат ужаса на случващото се. Надяваме се да го усещат, защото това ще ги запази хора – и няма да им позволи да станат жертва на онова, което Хана Аренд нарича „банал ност на злото“. Но ценността на такова усещане е и неговата драма – то отразява факта, че там и тогава не може да се прави морален избор, а трябва да се изпълнява заповед.
Решението дали трябва да оцелее жената или детето е подобно – дотолкова, доколкото ще живее жената, тъй като лекарите негласно са решили да я спасят, когато се е обърнала към тях. Те ще се чувстват ужасно и в резултат може да се опитат да оправдаят „решението“ си. Но така просто ще се опитват да се справят с нещо, което, разумно погледнато, е повече или по-малко нерешимо.
И накрая, вземете мисловните експерименти, свързани с всекидневни неща. Тук няма критични ситуации, така че отново може да се приеме, че човек ще обмисли ситуацията и после ще действа в съгласие с решението си. Но да се държи по този начин би довело единствено до етичен запек, а не до действие. Мъжът, който се колебае дали да държи вратата заради патриархалния принцип, вероятно ще изглежда по-глупаво поради нерешителността си, отколкото ако я задържи отворена или пък не я задържи. Разбира се, женомразкото възпитание може да бъде преосмислено предвид феминизма, тъй като е възможно неувереният либерален темперамент още повече да се обърка. Но това е нещо, което ще трябва да се случи в друго време и на друго място, а не при отварянето на вратата.
По същия начин няма истинско вземане на решение относно пазаруването в супермаркет и противоречивостта на ползите от него в момента, когато се налага да купя грах и мляко. Наясно съм с дилемата и това е хубаво, защото поддържа жива човешката ми съпричастност. Но ако се наложи да престана да пазарувам в супермаркета, това ще е резултат от нараснал с времето дискомфорт от пазарните сили и определено възприятие за тях. Моралното съдържание на всяко потенциално решение да пазарувам другаде ще бъде следствие на неща като причините да започна да се съмнявам в този аспект на капиталистическата система, какво се надявам да постигна с новия си избор и дали се дължи на други неща, например успокояване на чувството за вина.
Етиката, представяна във вид на рационални, откъслечни решения, едва ли изобщо е етика. В напрегнати моменти разумът ни изневерява. Както остроумно се изразява Дейвид Хюм: „Не противоречи на здравия разум да избера унищожението на целия свят пред драскотината на пръста ми“. Работата е там, че истинската задача на етиката е да обхване живота в цялост, тъй като тя е не друго, а грандиозен проект за начина на живот. Освен ако или докато не се превърнем в компютри и не започнем да действаме едва след безброй безлични изчисления, не по този начин трябва и да живеем. Етиката е животът в неговата цялост, да мислиш етично е начин на живот.
