Бързо интервю с автора на „Пръстенът на нибелунга: Графична новела“

Г-н Станимиров, не Ви пуска магията на скандинавския епос, по който Вагнер създава знаменития си 15-часов  оперен цикъл, а по-късно и Толкин – безсмъртния си фентъзи роман „Властелинът на пръстените“…

Така е, неведнъж съм казвал, че Зигфрид е един от любимите ми фентъзи герои, а историята на Пръстена ме вълнува повече от тридесет години...

По какво новото издание „Пръстенът на нибелунга: Графична новела“ за чутовните битки на викингите и коварните хитросплетения на техните богове се различава от едноименната албумна тетралогия, която създадохте в съавторство с Елена Павлова?

В тетралогията с Елена Павлова успяхме да уравновесим оперната трагедия и да внесем малко справедливост. Това обаче не ми беше достатъчно. Затова реших с петото по темата издание (досега са излезли четирите книги „Рейнско злато“, „Валкирия“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“ с общо над 200 илюстрации), този път със средствата на комикса, да представя и своята гледна точка за историята на Пръстена. В това ново издание, което ще откриете във вариант с меки и с твърди корици, преработената и адаптирана позната история е събрана в една книга с 90 цветни страници. В графичната новела  действието се развива изцяло в света на хората Мидгард. От божествените създания единствено Вотан и Брунхилда се появяват с човешкия облик на стар странник и девица-воин.   Въпреки че от време на време на сцената излиза и по някое джудже, нимфа или дракон, се постарах самата история и героите да бъдат реални, правдиви и логични, доколкото правдиво и реално може да бъде едно фентъзи.

Благодаря Ви и успех на последния, може би засега, Нибелунг от общата Ви с КИБЕА Задруга на Пръстена!