Интервю с Лучана Узунова – организатор на семинарите и лекциите на д-р Рюдигер Далке в България, месец преди второто му гостуване по нейна покана

Наближава втората ни среща с д-р Рюдигер Далке, когато той ще представи книгата си „Peace food. Миротворна храна“ и ще проведе семинара „Болестта като символ“. През 2017 при огромен интерес той изнесе семинар със същото наименование. По какво ще се различават двата семинара?

За разлика от предишния този ще бъде изцяло практически, а и този път д-р Далке ще посети освен София, също Варна и Бургас. След първата среща на живо на българската публика с д-р Далке преди две години много хора споделиха с нас, че не са разбрали как точно се „осветлява сянката“. Явно не беше станал съвсем ясен процесът на осъзнаване на причините отвъд симптома, а и книгата дава разбиране предимно на ментално ниво. Очевидно първият семинар беше чудесен, но не и достатъчен. Истината е, че можем да прочетем десетки книги, да последваме съветите на редица авторитети, но това с нищо няма да ни помогне, ако не постигнем осъзнаване.

Получих десетки писма, в които хората ме питат какво точно съм направила, за да се справя с моя проблем сама. И тъй като се затруднявам да обясня какво означава да вникнеш в себе си, поканихме отново д-р Далке за втори път, за да проведе два практически семинара в София и Варна.

Какво да очакваме от тези семинари?

Най-малкото три неща:

Ще се учим как да приемаме и преработваме чувствата/емоциите. Имаме симтом, разбираме какво го е породило и търсим емоцията. Вместо да бягаме от нея, се гмурваме смело в дълбочината й. Тя само чака да бъде разпозната. Стои някъде привидно замаскирана и ако не й дадем пространство, не я приемем – прераства в симптом, т.е. в заболяване.

Ще се учим как да разпознаваме какво отклонение се крие зад дадено поведение – наше или на наш близък. Ще можем да тълкуваме каква потисната емоция стои зад определен симптом. Ще си бъдем най-добрият и единствен възможен лекар, който може да ни помогне.

И трето, но не по важност – ще се срещнем с един невероятно харизматичен човек, в същото време изключително скромен и земен. Да почерпим от опита и мъдростта му, е голяма привилегия.

Може би тук е моментът да спомена, че всички терапевти, преминали практическия семинар, ще получат сертификат.

Да припомним, че през 2017 Вие поканихте д-р Далке в България след трансформацията, настъпила в живота Ви в резултат на книгата „Болестта като път“. Промени ли се нещо в отношението Ви към идеята за връзката между мислене/емоции, душа и болест?

Историята е съвсем проста. Имаше едно време една недоволна и мрънкаща женица, на която все някой й беше крив. Тя си мислеше, че заслужава повече, изискваше, недоволстваше. И един прекрасен ден животът й поднесе диагноза с голям удар по женствеността – петсантиметрова многокамерна киста на единия яйчник. Трябваше да се подложа на операция (на която заедно с кистата евентуално да бъдат отстранени и яйчниците).

Всъщност се случи това, което трябваше да се случи.

Няма да се уморя да го повтарям - „Болестта като път“ не само ме спаси от операция, тази книга преобърна представите ми за мен самата. Колкото до връзката мислене – душа – болест, идваме с нея на този свят по презумция. Просто с времето натрупваме фалшиви убеждения, ограничения, идеи и концепции и задачата ни е да ги премахнем, не да ги увеличаваме. Ние сме съвършени, но трябва да си го припомним. Това прави болестта – напомня ни. Вместо да я заклеймявам, тя се превърна в най-голямата ми благословия. Осъзнаем ли симптома, извадим ли наяве Сянката, съществуването му се обезсмисля. Успеем ли да притихнем, ще получим всички отговори, те идват отвътре. Всички отговори са в нас.

Д-р Далке ще представи „Peace food. Миротворна храна“ с лекции в София, Варна и Бургас. По какво книгата му се отличава от другите посветени на веганството?

В книгата „Болестта като път“ изясняваме истинската причина за появата, целта и смисъла на симптома. Осъзнаем ли причината, т.е. изкараме ли я на светло, тя губи своето предназначение и така няма да се появи отново. Но често проявилият се симптом остава дълго след осъзнаване на причината. Така например, за да зарасне счупеният крак, трябва да се намести и обездвижи. Осъзнаването на сянката няма да излекува счупеното, но ще обезсмисли повтарянето на ситуацията. В книгата си „Peace food. Миротворна храна“ д-р Далке показва как с драстична промяна на храненето да повлияем за бързото отшумяване на симптома, но това не замества и не изключва осъзнаването на причината, която го е породила. Веганството се приема като вид превенция срещу появата на болестни симптоми, но това е илюзия. В „Болестта като път“ е даден следният пример: Ако един художник иска да нарисува картина, липсата на акварелни бои няма да го спре. Той ще рисува с каквото намери подръка – така симптомът показва наяве една картина на потиснато, или изтласкано в Сянката, емоционално състояние. Ако един веган яростно, макар и скрито, осъжда всеядните хора, тази емоция ще излезе на повърхността като симптом. Нима няма вегани, болни от рак? Поради тази причина профилактиката на заболяване е най-безсмисленото пилеене на средства и време. Усилия, време и пари трябва да се насочват към превенцията, т.е. към осъзнаването и изчистването на всичко скрито в сянката. Това обаче не е доходоносно за фармацевтичната индустрия, както и за болниците, вече адекватно регистрирани като търговски дружества.

В „Peace food. Миротворна храна“ откриваме хранителения режим, който ще подпомогне на тялото да се изчисти от отровите и така да се саморегулира и самолекува.

И все пак как един човек решава да стане веган или вегетарианец?

Веганството или вегетарианството трябва да идват отвътре, от сърцето, а не заради страха да не се разболеем и да не умрем. Така или иначе един ден ще напуснем този свят:) Това е все едно да предпочиташ поп музика, но да се насилваш да слушаш класическа. Не само не става, а дори е вредно.