Peace Food. Миротворна храна – програмата на д-р Рюдигер Далке за „заразно здраве“

Както и да се отнасяме към идеите на д-р Рюдигер Далке, не можем да отречем желязната последователност, с която ги отстоява. Нито пък, че го прави колкото аргументирано, толкова директно, на места безцеремонно. Нито пък, че го прави не заради евтина социалномрежова слава и лайкове, а в името на личния ни комфорт и оцеляването на Земята и човечеството. Последното го определя като екстремист-хуманист-практик, дълбоко нагазил в лайняната тема за масовото производство на животински продукти и неговите болезнени и болестотворни ефекти. Колкото до миризливата дума по-горе, то, да – тя и сродна ней лексика се срещат в книгата. Странното е, че не се връзват особено с маниерите и стила на автора и определено привличат вниманието, но далеч не са най-сериозното изпитание за сетивата на читателя. Всъщност предизвикването на ума отвъд зоната му на комфорт е традиционен психотерапевтичен прийом, а д-р Далке го тества спрямо  връзката душа – здраве от четири десетилетия.

За какво и за кого е „Peace Food. Миротворна храна“

Миротворна е веганската храна, а месото и млечните продукти разболяват. Книгата обаче не е точно за веганството, нито пък целевата й аудитория са веганите. Тъкмо напротив, а и по думите на автора веганската храна сама по себе си не е решение. Peace Food е книга за мира, първо, между душата и тялото, който съгласно психосоматиката е решаващ за здравето. И второ, за мира с околната среда. Отговорността за опазването му по точка първа и втора е изцяло в ръцете на всеки отделен човек. Казано така, звучи парадно приповдигнато, но пък хер Далке е експерт по духовната страна на здравето и умее да аргументира идеите си.

На прицел в Peace Food. Миротворна храна е произходът на най-разпространените животински продукти – месо, мляко и яйца – и ефектът им върху човешкото здраве и околната среда, в т.ч. идните времена. Авторът обосновава научно вредата от т.нар. масово производство с арсенала на вече известни и новоустановени факти, като взривява естествено възникнали и съзнателно насаждани заблуди, обслужващи корпоративни интереси. В угода на последните бясно нараства консумацията на месо и млечни продукти (Част 1.), свързана с куп болести на цивилизацията: сърдечносъдови, ракови, автоимунни, диабет и затлъстяване, деменция и т.н. Те са отчасти цената, която плащаме за страданията на животните (Част 2.), поглъщани от нас заедно с мръвките, яйцата и млякото. (Втора част изисква здрави нерви, но не бива да се прескача.) Веднага след този кошмар е посочен изходът от ситуацията, който е и най-доброто за тялото и душата (Част 3.), а с рецептите за щастлив живот (Част 4.) книгата завършва на оптимистична нота.

Ако лексиката в горния пасаж звучи агресивно, то е защото заради начина си на хранене (а човек е това, което яде) водим война със собствените си тела, с други хора, с животните и планетата, натъртва д-р Далке. Споменах ли вече, че човекът е екстремист-хуманист?

Шок и ужас в чинията. Как ги предпочитате: леко или силно препечени? Или суровата истина?

Като месоядец с комплекс на тема етика, Peace Food. Миротворна храна ме впечатли с три неща: аргументирането на идеята за чистата храна, психоаналитичната й проекция и езикът, с който този инак тъй вежлив човек си служи на места. И в настоящия си фундаментален труд специалистът по холистична психосоматика д-р Рюдигер Далке прави същото отвратително нещо, което ни вгорчи живота в Болестта като път, Болестта като символ и в останалите му трудове. Безкомпромисно, дори безжалостно (към читателя, но състрадателно към животинския свят) и със замах стоварва във фокуса на книгата си проблема за личната отговорност. Казано накратко, нашето здраве и живот, както и оцеляването на нашата планета се оглеждат в съдържанието на чиниите ни. Приведените аргументи са колкото от научен (само библиографията е 5 страници), толкова от духовен порядък и са прецедени през ситото на солидно медицинско образование и 40-годишен психотерапевтичен опит.

По скалата на шока Болестта като път е загрявка в сравнение с камшичния удар от текста, скрит зад миротворното пацифистко заглавие. И не, не е заради угнетяващите истини за условията, в които се отглеждат, заплождат, доят, умъртвяват, дерат и разфасоват животните от менюто ни – грижливо пазени корпоративни тайни, които превръщат тази книга в документален хорър. Най-вече – заради противната истина, че консуматорите сме лично отговорни. Ето така психотерапевтът д-р Далке ни сблъсква челно с тъмната ни страна, със Сянката под формата на гризящата ни съвест.

Тази книга не ни докосва. Тя ни бърка в здравето.  

Авторът: „Peace Food. Миротворна храна“ е може би най-важната ми книга

Вероятно защото изяснява връзката тяло – душа – храна – здраве – бъдеще тъй кристално членоразделно, че щем – не щем, вече ЗНАЕМ. Хер Далке не ни остава вратички, зад които да се скрием – не и след тази книга. Време е да направим информиран избор какво ядем. Което означава, че избираме и последиците, за които авторът услужливо ни предупреждава. Излиза, че дори личното ни меню ни не е само наша работа (което е ужасно дразнещо), защото сме на път да опустошим планетата си. И уви, няма как да прехвърлим отговорността за избора си на звездите, луната, хороскопа ни, циклите на земята, природните катаклизми или слънчевите изригвания. И да, вярно е, че не знаем колко „чисти“ са растенията в чинията ни, но също така е вярно, че с растителна храна поне ще си спестим комплекса за вина, който, осезаемо или не, яде месоядеца отвътре. Въпрос на време и обстоятелства е тези (често неосъзнати) терзания да се проявят като болест.

Така че, време е за избор, а пътят към ада е посипан с малки избори.

Дара Цветкова

Източник на илюстрацията: bbclearningenglish.com