Душата, свободна от страх – решаващ фактор за укрепване на имунната система

Четем „Защита от инфекции. Как да укрепим имунната си система трайно с естествени природни средства“

Душата, свободна от страх – решаващ фактор за укрепване на имунната система

Публикуваният откъс е от края на Първа част „Нашият свят изисква укрепване на имунитета – сега и в бъдеще“. Преди това са приведени съвети и насоки за хранене и начин на живот, близки до Майката Природа, като: лечебното гладуване и проблемът със свръхтеглото като болестотворен фактор; пълноценната растителна храна; „горско къпане“ за повишаване на броя на NK-клетките – естествените убийци на туморни и вирусно инфектирани клетки; движението, загряването и закаляването: изпитани средства срещу срив на имунната система; традиционни лечебни начини и средства и т.н. Всички съвети, мерки и препоръки са задължително с фокус върху практиката и подкрепени с научни доказателства.

Книгата е написана само за седмица в началото на пандемията Ковид-19. На 160 страници д-р Далке успява да синтезира идеите и препоръките си на общопрактикуващ лекар с над 40-годишна практика и фокус върху психосоматиката с духовни измерения, природната и алтернативната медицина, обединени в т.нар. интегративна медицина. Далече от самоцелното научно теоретизиране, експресният труд търси отговорите на 3 основни въпроса: Какво се случи? Как да го преодолеем? Как да продължим напред?

***

За щастие, психоневроимунологията прие значението на душата за имунната система и го доказа научно в редица студии. Толкова по-учудващо е с каква наглост академичната медицина и нейните подгласници – политиката и официалните медии, отново и отново залагат на насаждането на страх при всяка грипна вълна или епидемия. При сегашната пандемия от Covid 19 не е по-различно.

Широки слоеве от населението все още вярват, че официозите ги информират обективно. Но вместо да обръщат внимание на естествени и трайни средства и начини за подсилване на имунната система, те всяват паника. А страхът, както вече изтъкнах, допринася неимоверно за отслабването на имунитета.

Психоневроимунологията, както и изследвания с плацебо и ноцебо ефект доказаха, че страхът намалява защитните сили.

Професор Шрьодер от университета на Франкфурт на Одер доказа онова, което всеки общопрактикуващ лекар знае или поне подозира: ако предупреждава мъжете, на които предписва бетаблокери, че е възможно приемът им да причини загуба на еректилната им способност, 30 от 100 пациенти наистина изпитват проблеми с потентността. Не се ли посочи тази опасност обаче, пациентите са само двама.

Какво означава това? Самото споменаване от страна на лекарите на заредена със страх възможност плаши пациентите и повишава 15 пъти вероятността от съответна реакция! Фармакологичният фактор е виновен за нищожни 2% от симптомите, докато психологичният страх – за цели 30!

С престъпното пренебрегване на душевната страна на здравните проблеми академичната медицина лишава населението от много шансове за оздравяване и е капан, който тази книга ще ви помогне да избегнете.

КАКВО ОЗНАЧАВА СТРАХ?

Страх означава теснота: думата неслучайно произлиза от латинската angustus. Като се стесняваме вътрешно, ние се затваряме за всичко, което идва отвън. Но за съжаление, отграничаването и разграничаването тогава не се осъществяват оптимално точно там, където би било наистина необходимо: срещу невидимата заплаха от инфекциозна зараза. В смисъла на тълкуването на болестните картини е дори обратното. Тялото замества душата и се превръща в сцена на онези теми, които душата отхвърля. Примерите са толкова многобройни, колкото и болестните картини.

  • За някои хора казваме, че са честни сърца. При това не само сърцето, но и всичките им органи и телесни участъци са честни до болка. Те ни дават откровена информация как стоят нещата с нас в действителност. Нужно е само да ги попитаме.
  • Ако през втората половина от живота не отваряме сърцето си широко, тялото се нагърбва с тази роля и в резултат се сдобиваме с уголемено сърце, т.е. сърдечна недостатъчност. И тук поведението, което лежи в основата на този проблем, определя болестната картина. Това, че въпросното заболяване се среща толкова често, говори красноречиво за днешното състояние на човешките взаимоотношения. И как вместо да приемаме старостта като дар, ние я превръщаме в извор на страдание.
  • Ако престанем да израстваме душевно, импулсът за растеж се пренася на телесно равнище и в най-лошия случай се проявява като злокачествен тумор. Виж „Ракът – растеж по грешния начин“.
  • Ако през втората половина от живота се откажем „да се променим и да станем като деца“ в съответствие с библейската заръка, и тази тема потъва в телесното. Вместо да погледнат на света през любопитните очи на Малкия принц и да си върнат детската невинност, много от нас деградират и се вдетиняват. Наричаме го „болест на Алцхаймер“, както е описано в „Старостта като подарък“.

Във връзка с темата за страха важи следното: ако не проявяваме съзнателно онази откритост, която животът изисква, тя пада на телесно равнище. Или казано разговорно:

Който не се възбужда повече от живота,
открива тялото си за възбудители.

Да посрещнем открито предизвикателствата на живота, е най-ефикасната помощ, която можем да окажем на имунната си система – вместо да я отслабваме още повече в теснотата на страха!

От психосоматична гледна точка трябва най-после да престанем „да ядем страх“. Имам предвид съвсем буквално: който консумира месо от заклани в смъртен ужас животни (т.е. телесни части на чувстващи създания, принудени да чакат дълго пред бокса в кланицата, за да бъдат умъртвени с електрошок), той логично изяжда и съхранените в месото невотрансмитери на страха.

Животните ги отделят изобилно в предсмъртната си агония. И тъй като са еднакви за всички бозайници, се отразяват и върху ядящия това месо. Стресовият хормон е и си остава стресов хормон! Дори да се абстрахираме от физическия компонент, остава душевният.

Не познавам привърженик на peace food (миротворна храна), който получава панически атаки, но за сметка на това съм срещал много любители на месото, които страдат от тях. Да, има единични случаи и сред веганите, защото страхът е многопластова тема. Но трябва ли да подкрепяме „културата на страха“ и хранейки се?

Откога изобщо толкова много хора страдат от паник атаки? Когато бях студент, страданието изобщо не беше на дневен ред; във всеки случай не беше тема, която да се дискутира широко. Всичко се промени, когато ЕС забрани клането на животни в селскостопанските ферми – от хигиенни съображения! Предписанията за месарниците станаха до такава степен строги, че под натиска на лабораториите също бяха принудени да прекратят тази дейност и само месокомбинатите добиха законовото право да колят животни. Подозирам, че съвпадението на времето не е само въпрос на статистика. В Австрия за паник атаки се заговори сериозно едва след като страната стана член на ЕС и започна усърдно да подкрепя неговата политика, опираща се на лобиране за голямата индустрия.

Този лобизъм следва мотото на ЕС и САЩ „за големите против малките“: сянката на всички големи политически съглашения. Малките нямат лоби, затова пък при големите са в изобилие и затова днес те доминират в политиката. Така някога големите народни партии се изродиха в лобистки ковачи на кадри. За щастие, все повече хора го забелязват, което допринася за упадъка им. И какво ще последва? Засега „червени“ и „зелени“ изглеждат неподатливи на икономически спонсори, но появят ли се привлекателни предложения, може и да предизвикат интерес...

Към книгата
Към видеото Д-р Рюдигер Далке за COVID-19: лъжи и истини. Можем да се предпазим с прости средства, и то веднага
Към ЗАЩИТА ОТ ИНФЕКЦИИ е наръчник за заразно здраве

Още от Откъси от книги

Да успокоим ума и да избистрим мислите с готварски рецепти от аюрведа

Четем и готвим с „Аюрведа в кухнята“

Авторката Кейт О’Донъл: Въпреки че аюрведа е епична, сложна, утвърдена във вековете медицинска система, в тази книга споделям някои практики от сатвическото хранене и ежедневие...

Рейнско злато. Глава девета…

... в която става ясно, че уроците на златото са по-важни дори и от уроците на боговете

Фазолт вървеше пръв, нетърпеливо дърпан напред от Фрея. Замаяната му усмивка и втъкнатите в косата му цветя подсказаха на Вотан, че богинята на младостта не е прекарала деня си...

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА