Зад книгата на д-р Кенет Бок стои осмислен 35-годишен опит на „медицински детектив“ – прозвище, завоювано благодарение на рядката способност да се разпознават и разплитат най-сложни мултисистемни и многосистемни медицински случаи.

Д-р Бок обобщава в 9 глави скритите причини за тревожност, депресия и други психологически смущения и растройства в ключовата за човешкия организъм юношеска възраст. Във всяка глава е проследен истински случай, по който авторът е работил и постигнал добри резултати. Книгата ще помогне на всеки, който търси осмислена и професионално поднесена информация по темата благодарение на простичкия език, ясния стил и хумора, както и на човешкото състрадание, осезаемо още от първия ред.

Д-р Бок към родителите, които ще потърсят утеха, помощ и рационални решения от книгата му:

Макар да имах късмета да разреша много медицински мистерии в хода на кариерата си, искам да предупредя, че тази книга не е лек за всичко. Нито пък предлагам родителите сами да диагностицират или лекуват децата си. Това, към което се стремя, е да ви информирам за наличните състояния, противоречия и възможности за реакция. Използвайте книгата, за да започнете предварителна детективска работа, която е от решаващо значение за бързото насочване на вашето дете към подходящата диагноза и лечение. Целта ми е да ви въоръжа с важните въпроси, които да зададете, когато търсите помощ от доверените лекари, както и с инструкции какво да правите, ако не сте доволни от отговорите, които получавате.

Някои читатели може да заключат, че поведението и настроенията на техните тийнейджъри са свързани с чисто психосоциални причини – несподелена любов, академичен стрес, развод на родителите, онлайн тормоз или всякакви други типични проблеми, с които се сблъскват днешните млади хора, докато се справят с предизвикателствата на своята възраст. Но нека всеки родител знае: ако детето ви не е на себе си, ако животът му се променя към по-лошо, ако пропуска училище или просто ако не изглежда, както трябва, и вие сте уплашени, надявам се тази книга да ви помогне. Някъде в спектъра между напълно нормалната тийнейджърска тревожност и психичното заболяване има набор от симптоми, които често са изненадващо взаимносвързани и изненадващо лечими, понякога дори с естествени вместо с фармакологични подходи.

В откъса по-долу психичното здраве се проследява по оста черва – мозък – имунна система. Други книги от КИБЕА по темата: „GAPS. Синдром на храносмилателната система и психиката“, „Откъснати деца“, „Когато тялото казва НЕ“, „Медицината на здравето срещу медицината на болестите: Другият път“, „Имунна устойчивост“, „Регенерирай“, „Лечение на депресията без медикаменти“ и др.

***

Глава 3. ЧРЕВНИ УСЕЩАНИЯ

Въпреки всичките им приказки в банята и отвратителния хумор сред връстниците, според моя опит последното нещо, за което тийнейджърите искат да говорят с възрастните – може би освен секса, е за изпражнения и газове. И въпреки това няколко пъти седмично това е темата на разговора, който водя с моите млади пациенти. Те седят на дивана ми с включени слушалки, често мърляви и мрачни, понякога хиперактивни, понякога отнесени и блуждаещи. Независимо от това, след като подхвана разпита, изражението на лицето им обикновено показва изключително ясно, че биха предпочели да са навсякъде, но не и тук, с мен, говорейки за всичко друго, но не и за това.

Започвам, като им задавам въпроси относно честотата и последователността на движенията на техните черва; те отместват очи и измърморват три-четири думи, които трябва да се напрегна, за да чуя. Открих, че най-ефективният начин да разчупиш леда е да се наведеш напред и да кажеш:

– Хей, мислиш ли, че да говориш за това, е лошо? Имам пациенти, които идват в кабинета ми и искат да ми покажат снимки на своите изпражнения!

Вярно е. Някои семейства идват, размахвайки снимки, подобно на развълнувани скорошни баби и дядовци; други просто започват да прелистват телефона си и ето го, прекрасното селфи. Това обикновено разстройва децата и тогава започваме да напредваме. Защото, въпреки че отчаяно не искат да седят на дивана и да говорят с мен, също отчаяно искат да им помогна да се отърват от своя шумен, зловонен проблем.

Да бъдеш тийнейджър, не е лесна работа. А да си тийнейджър с газове, е истински ад! Посещенията в кабинета ми обикновено продължават около половин до час и половина. Повече от веднъж, дори в най-голямата зима в северната част на щата Ню Йорк, ми се е налагало да отварям широко прозорците, за да прочистя миризмата, която някои от моите бедни пациенти оставят след себе си, преди да мога да позволя на нов пациент да влезе. Усвоих изражението на играч на покер, защото никога не бих искал да засрамя или да нараня чувствата на което и да е дете, дошло в кабинета ми с този проблем. Повечето от връстниците на тези деца не са особено внимателни и мили. Тогава трябва да се запитате дали лошото настроение и безпокойството на детето са симптом на физическо или психическо заболяване, или детето е отпаднало и тревожно, защото е толкова притеснено от неконтролируеми газове и от подигравки? И аз щях да съм потиснат и разтревожен, ако нося това безпокойство в себе си. А вие?

Това са само децата с очевидни чревни проблеми. Но може да се изненадате да научите, че задавам същия кръг от въпроси на всички свои пациенти в тийнейджърска възраст. Като Алън – юноша, който изглеждаше измъчван от всички класически симптоми на тийнейджър. Беше пъпчив, пръдлив, муден и мрачен. От друга страна, кое 16-годишно момче не е? Не заради това родителите му го доведоха при мен. Безпокояха ги повтарящите се бронхиални инфекции на сина им въпреки годините лечение с антибиотици. И още по-притеснителното е, че Алън ставаше все по-мрачен и затворен. По думите на майка му, той „съвсем е изключил“.

Подобно на много тийнейджъри, в деня, когато се срещнахме, изглеждаше така, сякаш иска да се свие на топка и да се скрие. Къдравата му светлокестенява коса висеше пред очите му. Настаних се срещу него, наведох се така, че лактите опряха о коленете ми, и започнах, както често правя:

– Здравей, Алън! Как си?

– Добре.

Това обикновено е отговорът, който получавам и не съм изненадан. Обикновено когато повечето хора ни питат как сме, знаем, че всъщност не искат честен отговор. Ето защо мое задължение е да поясня на тези тийнейджъри, че наистина искам да знам и това наистина ме интересува. Въпреки че невинаги се получава, все пак засаждам семе, което често покълва и дава плод в един или друг момент.

– Е, кажи ми, защо мислиш, че майка ти те доведе тук?

– Не знам.

Ако имате тийнейджър, знаете точно какъв тон е използвал. Това е кръстоска между грухтене и песенна фраза от две ноти. Тийнейджърите го правят, без да мърдат устните си, което прави думите неразбираеми, а ние разбираме, че детето казва: „Не знам“, защото и ние сме използвали същата тоналност на тяхната възраст, както и поколенията преди нас.

Продължавам нататък:

– Ако можех да махна с вълшебна пръчица и да ти помогна за всичко, което те притеснява, какво според теб би било то?

Той леко сви рамене.

– Майка ми казва, че се държа странно. Не съм бил себе си.

Поговорихме малко за майките и за тяхната склонност да реагират прекалено драматично и да правят големи изводи от нищо. Тогава започнах да го разпитвам за изхожданията му и за хронично миризливия газ, за който майка му ми беше казала. Той ми хвърли същия поглед, който ми хвърлят всички деца, които си мислят, че са при мен заради необяснимата си мозъчна мъгла, намалени когнитивни способности, хиперактивност, тревожност или депресия. Защо, за бога, ще искам да знам какво се случва в дупето им, вместо в мозъка им? Причината е, че това, което излиза от дупето им, е показателно за това, което се случва в червата им; а това, което се случва в червата им, има огромен ефект върху това, което се случва в мозъка им.

Идеята, че нарушение в една част на тялото може да се прояви като симптоми в друга, не е нова. За съжаление, много исторически сведения са толкова непълни, че е малко вероятно някога да разберем със сигурност какво е причинило много от най-известните епидемии в Древността.

От историята знаем, че в продължение на векове заболяванията, инфекциите и токсичните натоварвания са били погрешно диагностицирани или като демонично обладаване, или като психично заболяване. Стрептококовата инфекция може да причини възпалено гърло, но когато предизвика неправилно насочена имунна реакция, тя атакува и базалните ганглии в мозъка, карайки хората да размахват крайниците си неконтролируемо. Това състояние, известно като „танца на свети Вит“ (1), може в съчетание с други възможни фактори – религиозен плам или силен стрес поради лошо време и лоша реколта (2), да помогне да се обясни защо селата в някои части от Средновековна Европа понякога са били поразявани от масова „танцуваща мания“ (3), в която хората се гърчат и въртят до изтощение и дори до смърт (4). Някои теоретизират, че токсичните нива на моравото рогче (5) – паразитна гъба, която може да е заразила добива на зърно (от която по-късно се извлича LSD), може да са причина за халюцинациите и физическите мъки, накарали някои млади момичета в Масачузетс от XVI в. да обвинят своите съседи в магьосничество, особено ако в случката е намесена също толкова токсична смес от религиозен натиск и суеверия6, скука, вина, ревност или страх от другия.

Днес знаем, че заболяването на черния дроб може да причини натрупване на амоняк в мозъка, което да изглежда и да се усеща като мания или параноидна шизофрения. Знаем също че автоимунното заболяване лупус (или вълчанка) може да причини симптоми на психоза, както и че симптомите на диабет могат да имитират депресия. И благодарение на напредъка в технологиите също така потвърдихме, че нашите черва играят огромна роля за нашето общо и психическо здраве.

Практикуващите в моята област на интегративната медицина знаят за важността на здравето на червата повече от век. През 1904 г. Иля Мечников (7), който ръководи лаборатория в института „Пастьор“, настоява за усилена консумация на кисело мляко във Франция, понеже смята, че спомага за увеличаване на количеството „добри“ бактерии в червата и според неговите изследвания играе голяма роля за човешко то здраве и дълголетие (8). [Четири години по-късно получава Нобелова награда в областта на физиологията и медицината за изследване, извършено от него много преди да се заинтересува от киселото мляко: откритието на фагоцитите – белите кръвни клетки, обсъдени в предната глава, които „поглъщат“ бактерии и изчистват кръвта от мъртви или умиращи клетки(9).]

Идеята, че флората в червата може да повлияе на цялостното здраве, беше поставяна под съмнение и обсъждана години наред, тъй като връзката беше невъзможна за доказване. Вече не е така. През последните 5 години изключително прецизните метаболитни изследвания станаха възможни благодарение на масовата спектрометрия – много по-надеждна от посявката на култури в петриево блюдо, която позволява на изследователите да нарисуват много по-подробна картина на екосистемата от микроби (известна още като „микробиота“) и тяхната ДНК в червата, наричана обобщаващо „микробиом“. Например, някога се смяташе, че съотношението на микроорганизмите в червата към човешките клетки е нещо като 100 трилиона към 10 трилиона (10:1) (1)0. Сега знаем, че съотношението може да варира и понякога да е по-близо до 1:1. Това означава, че е възможно с всяко „събитие на дефекация“, казано учтиво, да намалите броя на микроорганизмите в червата си до точката, в която почти сте обърнали съотношението, така че човешките клетки да са повече от микроорганизмите. Точно така: акането може да бъде трансформиращо! Това също така обяснява защо запекът и диарията оказват такова влияние върху тялото – те изваждат микробиома на тялото ви от баланс.

Благодарение на „метаболомиката“ – изследване на крайните и страничните продукти на метаболитните процеси, които разграждат хранителните вещества и ги превръщат в енергия – можем да наблюдаваме ефектите на микроорганизмите в тялото, като проследяваме техните метаболити – малки молекули, произведени от микробиотата, които участват в развитието и модулирането на физиологията на гостоприемника, по-специално на неговата имунна система (11). Например, когато погледнем в изпражненията или урината на пациент, страдащ от психиатрични симптоми, и открием налични метаболити, които могат да засегнат мозъка, това може да е улика, че макар мозъкът да показва симптоми, самият орган не е родното място на психичното или поведенческо разстройство.

Възможността да се проследи толкова внимателно движението на метаболитите в тялото потвърди съществуването на двупосочни връзки между имунната система, червата и мозъка – понякога наричани оста „черва – мозък“ (ОЧМ) в имунната ни система. Удивително е колко много информация обработва всяка микросекунда тази сложно преплетена и потресаващо сложна триада (имунитет – черва – мозък).

Когато нещата се объркат в микробиома, преплетената сложност може да допринесе за дисфункции като възпаление и автоимунитет, които пък да се проявят и в други органи освен червата. Признаването на тази връзка – включително влиянието на червата върху белите дробове, ставите, черния дроб, костите и много други органи и системи – е от съществено значение за способността ни да лекуваме болести и дисфункции.

Заболяването на един орган може да провокира заболяване на всички. Следователно не е достатъчно да насочим усилията си само към премахване на причините за стреса, които могат да бъдат както психологически, така и екологични. Наред с това трябва да укрепим гостоприемника, сиреч човешкото тяло, където живеят тези микроби. Това означава, че понякога, за да излекуваме умовете на нашите деца, трябва да се насочим направо към червата.

ЧЕРВАТА

Когато повечето от нас мислят за червата, си представят стомаха и чревната област, където обикновено се извършва храносмилането. Това е и мястото, което сме склонни да свързваме с онова изнервящо интуитивно усещане за „пеперуди в стомаха“, когато нещо не е съвсем наред, или сме притеснени, уплашени или стресирани (има причина да изпитвате това чувство и ще стигна до него след минута). Но в действителност терминът „черва“ се отнася до целия стомашно-чревен тракт и минава от горе до долу, обхващайки устата, хранопровода, стомаха, тънките черва и дебелото черво, което включва и ректума.

Заедно с кожата и дихателните пътища стомашно-чревният тракт е една от трите основни точки на взаимодействие на тялото с външния свят. Стомашно-чревният тракт е населен с приблизително 100 трилиона бактерии, тежки около 1,8 кг (12), като по-голямата част от тях се намират в дебелото черво (13). Това е микробиомът.

Микробите в червата непрекъснато блокират, пропускат или се борят с милиардите чужди микроорганизми, с които телата ни влизат в ежедневен контакт. Всъщност микробиомът е толкова огромен и неговата функция е толкова влиятелна, че някои учени казват, че може да се счита за отделен „орган на екосистемата“ (14).

Сам по себе си стомашно-чревният тракт се състои от повече повърхност, отколкото кожата и дихателната система, взети заедно. Въпреки че включва устата, хранопровода и стомаха, нашата дискусия ще се съсредоточи върху червата, защото там се развива по-голямата част от действието. Всъщност, ако въображаемо разстелете повърхността на 7,9 м чревен тракт, навит в корема ни, тя ще се доближи до тази на тенис корт15. Това са близо 8 метра черва, предоставящи милиони непрекъснати възможности за усвояване и имунно взаимодействие!

Стомашно-чревният тракт служи за множество цели и има три основни храносмилателни функции. Първо, чревната стена действа като бариера, предотвратявайки изтичането на вредни вещества в кръвта. Второ, червата са мястото, където се извършва храносмилането и храната се разгражда на компоненти, които могат да бъдат използвани от тялото. И трето, червата са мястото, където хранителните вещества от храната се извличат и абсорбират.

ВРЪЗКА МЕЖДУ ЧЕРВАТА И ИМУННАТА СИСТЕМА

За да се увеличи повърхността и да се даде възможност за по-добро усвояване на хранителните вещества, лигавицата на червата е хълмиста, като планинска верига. Високите точки се наричат „власинки“, а ниските точки – „крипти“. И цялата тази обвивка е чревният епител, който, както обсъдихме в предишната глава, е едноклетъчна обвивка, работеща едновременно, за да абсорбира хранителните вещества, които тялото иска, и да действа като бариера срещу микроорганизмите, които не са желани. Епителът секретира имуноглобулин А (секреторен IgA) – имунна молекула, чиято задача е да разпознава нашествениците и да ги прихваща, преди да се закрепят за лигавицата. Ако чуждият материал стигне до лигавицата, дендритните клетки (за които също говорихме в Глава 2.; ако сте я пропуснали, препоръчвам да се върнете и да се запознаете, защото ще ви бъде от полза по-нататък) са там, готови и чакат. Представете си клетките по дължината на епитела, подредени като редица идеални зъби с минимални пространства между тях, през които може да премине само микроскопичен конец за зъби.

Антигените могат да преминат през чревната лигавица по един от двата начина: когато микроорганизмите се приближат, някои епителни клетки – М-клетки, ще се сгънат около антигените и ще ги изтеглят през себе си (трансцелуларно) към чакащите „антиген-представящи клетки“, които след това представят антигена на Т- и В-клетките. След това Т-клетките и В-клетките потвърждават дали антигенът е приятел, или враг. Другият начин е парацелуларно, т.е. между клетките. Дендритните клетки ще достигнат до това миниатюрно пространство между клетките, изграждащи епителната стена, подредени плътно една до друга в т.нар. „тесни връзки“, и ще издърпат антиген, за да го представят на Т-клетките и В-клетките в тъканта отдолу. Тези тесни кръстовища функционират като турникети, но и като порти, като забавят достатъчно проникването на входящите микроорганизми, за да позволят здравословно и регулирано усвояване. Без тази регулация всичко може да влезе наведнъж, правейки околната среда невъзможна за наблюдение и контрол и нарушавайки деликатния баланс на микробиома.

Понякога обаче въпросните тесни кръстовища се разхлабват. Фактори като стрес, вредни бактерии, вирусни инфекции и някои лекарства, химикали и храни, могат да произведат възпалителни цитокини (имунни съобщителни молекули), които заедно с хистамините и хормоните имат силата да отслабят връзката между епителните клетки. Това причинява необичайна чревна пропускливост – състояние, известно като „пропускливо черво“. Тъй като отворите в стената на червата стават по-широки, антигени, които обикновено не биха могли да пробият стената, сега могат да преминат в останалата част на тялото. Т- и В-клетките, идентифицирайки тези нарушители като чужди и вредни, предизвикват имунен отговор. Ако цитокините продължат да се изграждат и Т- и В-клетките се претоварят от броя на възпалителните микроорганизми, те могат да произведат свръхпродукция на провъзпалителни имунни съобщителни молекули, което пък да доведе до възпаление и дори до автоимунитет в органи отвъд червата, включително в мозъка. Това може да бъде подхранвано от дисбалансиран микробиом, излизащ извън контрол – състояние, наречено „дисбиоза“.

Дисбиозата не се причинява само от най-застрашаващите патогени като салмонелата. Неадекватното хранене или свръхрастежът на нещо като дрожди или други по-малко патогенни бактерии може да предизвика чревна дисфункция или заболяване. Тази дисбиоза може да накара имунната система да промени начина, по който реагира на патогени. Промяната може да се случи бавно – малки промени тук и там, които в крайна сметка стават достатъчно голяма снежна топка, за да прераснат в нещо по-голямо, или просто да разбъркат връзката между микробиома и останалата част от тялото. След като тя излезе от равновесие, други системи и органи, включително мозъкът, рискуват да започнат да страдат.

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЧЕРВАТА И МОЗЪКА

В червата се намират 70 до 80% от имунните клетки и приблизително 4 кг бактерии. Вътре, в лигавицата на червата, се простира мрежа от около 500 милиона неврони16, които съставляват това, което се нарича „чревна нервна система“, която е толкова активна и обработва толкова много информация, че много учени я наричат „втори мозък“ (17).

Ентералната (стомашно-чревната) нервна система е отговорна за активирането и управлението на контракциите, абсорбцията и секрециите, необходими за правилното храносмилане. Също така поддържа двупосочна връзка с централната нервна система, свързвайки емоционалните и когнитивните центрове на мозъка с периферните чревни функции (18), като изпраща съобщения напред-назад през вагусния (блуждаещия) нерв (19) – основен играч в парасимпатиковата част на автономната (неволна) нервна система и най-дългия черепно-мозъчен нерв, минаващ по целия път от мозъчния ствол до корема. Това обяснява защо често физически реагираме на емоционалния стрес през червата си – буквално го усещаме там! Ако някога ви се е налагало да изтичате до тоалетната преди изпит или сте усещали пеперуди в стомаха си преди представление или презентация, или сте повръщали, след като сте чули тревожни новини, можете да благодарите на нервната връзка между червата и мозъка.

Мозъкът предава съобщения, които променят състоянието на чревна подвижност, чревна пропускливост, имунна функция, слуз и биофилм (20) [общност от бактерии, които могат да покрият повърхностите – включително чревната лигавица – с мазен защитен слой, устойчив на антимикробни и антибиотични лечения (21)], което впоследствие променя състава на чревния микробиом. Комуникацията работи и в обратна посока; това, което се случва в червата, засяга мозъка. Както предстои да видим, има достатъчно доказателства за връзка между микробиома и мозъка.

Микробиомът контролира развитието и узряването на микроглията – резидентните макрофаги на мозъка, които, както си спомняте, са част от вродената имунна система (22). Чревните микроби също произвеждат невротрансмитери (23) като аминокиселината GABA – инхибиторен невротрансмитер, който може да облекчи безпокойството, и серотонин, известен също като един от „хормоните на щастието“ – всъщност червата произвеждат около 90% от серотонина в тялото! (24) И както обсъдихме, микробиомът запазва целостта на чревната стена чрез тесни междуклетъчни връзки.

Работата е там, че тесните връзки не съществуват само в чревната лигавица. Те присъстват и в кръвно-мозъчната бариера.

КРЪВНО-МОЗЪЧНАТА БАРИЕРА

Кръвно-мозъчната бариера (КМБ) е многоклетъчна мрежа, действаща като защитен посредник между кръвта и централната нервна система, контролирайки потока на хранителни вещества и имунни клетки от кръвния поток към мозъка. Подобно на чревния епител, КМБ осигурява селективна физическа и биохимична блокада, която позволява на хранителните вещества да влизат, а задържа отпадъците и токсините, като по този начин предпазва мозъка и нервната система (25). Ключовата дума тук е „селективност“. Тя не е еквивалент на циментова стена, а по-скоро динамична, жива бариера.

По-горе сравнихме тялото със средновековен замък. Мозъкът може да бъде сравнен с кралски покои, където КМБ действа като още по-строг пазач от лигавицата на червата относно това, което влиза и излиза. Докато кръвта стигне до КМБ, другите звена на защитата на тялото трябва да са забелязали и елиминирали или неутрализирали всякакви чужди или вредни антигени, възпалителни клетки, химически вещества, хормони и инфекциозни агенти, оставяйки да влязат само здрави, абсорбируеми, мозъчно подходящи молекули кислород, глюкоза и други основни хранителни вещества. Разбира се, както обсъдихме, понякога антигени, токсини или възпалителни молекули си проправят път в кръвообращението и понякога до КМБ. Но дори когато се случи, КМБ обикновено е в състояние да попречи на тези вредни молекули и клетки да преминат. Освен ако нещо не разхлаби плътните връзки на кръвно-мозъчната бариера.

ПРОПУСКЛИВИ ЧЕРВА – ПРОПУСКЛИВ МОЗЪК

Смущение в червата, предизвикано, да речем, от многократно излагане на определени храни или прекомерна употреба на антибиотици с последваща дисбиоза или свръхрастеж на кандида (дрожди), може да стимулира имунните клетки и да ги накара да произвеждат големи количества провъзпалителни цитокини. Това от своя страна може да допринесе за дисбиоза и разхлабване на стегнатите връзки в лигавицата на червата. Ако чревната стена стане достатъчно пропусклива, тя може да позволи на големи възпалителни молекули да се разлеят в кръвния поток, откъдето след това да пътуват до мозъка. Веднъж попаднали там, те могат да започнат да удрят кръвно-мозъчната бариера (КМБ), разхлабвайки тесните връзки там.

Концепцията, разговорно наричана „пропускливи черва – пропусклив мозък“, е нова и все още донякъде противоречива в медицинската общност, но все повече изследвания подкрепят връзката. Не толкова отдавна идеята за чревната хиперпропускливост беше горещо обсъждана, но през последните няколко години изглежда е получила широко медицинско приемане. Подозирам, че същото в крайна сметка ще се случи с представата пропускливи черва – пропусклив мозък. Въпреки това има много разрушители на кръвно-мозъчната бариера, които вече са общопризнати и приети (26) – инфекция, оксидативен стрес, възпаление, облъчване (27), мозъчно увреждане (28), лоши диети с ниско съдържание на протеини (29) и високо съдържание на рафинирани въглехидрати и наситени мазнини. Ако дисбиозата и нейните последващи възпалителни медиатори станат причина КМБ да стане по-пореста и пропусклива, в крайна сметка възпалителните молекули, включително имуноглобулини, цитокини и имунни клетки, които си проправят път там, вече могат да я пробият.

Наскоро откриването на имунни клетки в менингите (мембранниобвивки на мозъка) и в мрежата от лимфни съдове, наречена „глимфатична система“ (30), предложи ново доказателство, че мозъкът не е имунно привилегирован. Работата на мозъчната глимфатична система „за прочистване“, изглежда, е да премахва потенциални невротоксични отпадъчни продукти, натрупващи се в централната нервна система, когато сме будни. Те са от съществено значение за осигуряване на възстановителен нощен сън, когато почистват и освежават мозъка. (Американската академия по медицина на съня твърди, че тийнейджърите трябва да спят от 9 до 12 часа на ден (31), а изследователите смятат, че тийнейджърите се нуждаят от точно 9,25 часа, за да функционират оптимално (32). Затова създайте навик у децата да изключват електрониката в стаята си през нощта и се стремете към редовно лягане възможно най-често.)

Това, което научихме, е, че големи частици могат да преминат през КМБ и когато го направят, информацията се споделя с имунната система в останалата част от тялото (33). Ако глимфатичните клетки обаче не могат да изчистят големите възпалителни молекули от мозъка по начина, по който трябва, тези частици могат да започнат да активират микроглията – мозъчните имунни клетки, които започват да атакуват, освобождавайки своите собствени възпалителни съобщителни молекули. Подобна атака може да доведе до невровъзпаление и в крайна сметка до разграждане на иначе здрави мозъчни клетки.

Така дисбаланс, който е причинил възпалителна реакция в червата или в имунната система, впоследствие е възпалил мозъка. С течение на времето, в зависимост от генетичните предразположения на човека, хранителните дефицити, метаболитните или хормоналните дисбаланси, имунната кана може да прекипи и тогава можем да констатираме поведенческа дисрегулация – отразяваща дисрегулация, която пациентът изпитва отвътре. Състоянието може да изглежда като депресия или тревожност. Може да изглежда и като разстройство на настроението.

Има много доказателства, че където има дисбиоза, често има и когнитивни и емоционални симптоми. В лабораторията мишки, чиито микробиоми са били променени, за да предизвикат дисбиоза, показват поведение, свързано с тревожност (34). Много проучвания показват връзки между дисбиозата и автоимунните разстройства и психиатричните разстройства, включително депресия (35). Някои от по-честите психологически странични ефекти на антибиотиците, за които е известно, че променят микробиома, включват депресия, тревожност и паника (36).

Класически пример в лекциите по медицина за мозъчно разстройство, дължащо се на стомашно-чревна дисфункция, е чернодробната енцефалопатия, следствие от болен черен дроб, който не може да отстрани токсините от кръвта. Симптомите могат да включват умствено объркване и летаргия, а в напреднал стадий – дори ступор и кома. Лечението включва специфични лаксативи, които изчистват червата и на свой ред облекчават когнитивната дисфункция.

Мозъчната мъгла – съвкупност от подобни, но по-леки симптоми – често се наблюдава при пациенти с гъбична дисбиоза, често наричана „свръхрастеж на дрожди“, или хроничен проблем с кандида. Когато лекуваме пациент с гъбична дисбиоза с противогъбичен препарат и пробиотик и предпишем диета без дрожди, която премахва захарта и дрождите от системата и ребалансира микробиома, постепенно мозъчната мъгла ще се изчисти (37).

Както виждаме, съществуването на връзка между червата и мозъка значава, че трябва да сме наясно, че не можем да се насочим изключително към мозъка, за да коригираме това, което изглежда като мозъчно заболяване, а вместо това трябва да помислим и за справяне с възможна чревна дисфункция.

ОСТА ЧЕРВА – МОЗЪК – ИМУННА СИСТЕМА

Стана ясно как червата и имунната система работят заедно. Видяхме как червата и мозъкът се регулират и си влияят взаимно. Знаем, че имунната система постоянно регулира мозъка и централната нервна система (ЦНС) и че мозъкът и ЦНС могат да управляват имунитета. Имунната ос черва – мозък представлява огромна пресечна точка между имунните клетки, нервните клетки и клетките в червата, като микробиомът е централен за всички тях.

Тези три ключови системи – ендокринната, имунната и централната нервна, са неразривно свързани помежду си; когато човек е извън равновесие, последствията могат да се усетят надлъж и нашир по цялото тяло – понякога с трайно въздействие. Което ни връща към Алън.

Проведох няколко теста, които разкриха гъбична инфекция (гъбична дисбиоза) в червата му; подозирах, че е предизвикана от повтарящите се цикли антибиотици, приемани от Алън, за хроничните му бронхиални инфекции. Терапията трябваше да включва диета без дрожди, избягване на захари и рафинирани въглехидрати, както и рецепта за противогъбично лекарство и високи дози пробиотици. Знаех, че като много тийнейджъри той вероятно ще се съпротиви на диетата и на лечението си.

В хода на няколко посещения посях семената на доверието. Зад отбранителната позиция и неприязънта долавях нотки на доверие, за което майка му ме увери, че това било част от благоразположението му дори когато не се чувства толкова добре поради бронхиалните инфекции. Така че отново седнах до него.

Първо си говорихме за баскетбол. Казах му, че в гимназията синът ми е беше защитник. Обсъдихме тънкостите на позицията на гарда и той ми разказа за някои от своите идоли в НБА. Обичам този тип разговори с деца – те им помагат да се разприказват, което е малко пропукване в защитата им. В крайна сметка Алън започна да се отпуска и дори си позволи лека усмивка.

Тогава заговорих направо: не мога да му дам вълшебно хапче, което да реши проблемите му за една нощ, но ако иска да се подобри и ако се придържа към предписанията ми дори когато майка му и баща му не са наоколо, бързо ще усети огромна разлика в качеството си на живот.

Помолих го да си представи, че няма повече подуване, дискомфорт и газове. Няма повече акне. Има способност за концентрация и внимание. Изпитва по-малко тъга и гняв. Завърших с думите:

– Ако не искаш да се ангажираш с това и да продължиш, моля, не губи времето и парите на родителите си, нито моето време!

Знаех, че няма да получа широка усмивка и „Да, давай да го направим!“. Би било твърде много. Но все пак той каза, че ще опита. Когато видях семейството отново, родителите отбелязаха, че повтарящите се бронхиални инфекции на Алън са спрели. Изтъкнаха, че концентрацията и мозъчната му мъгла са се подобрили и се справя по-добре в училище. Получи се, защото когато възстановихме баланса на червата на Алън чрез диета, противогъбични лекарства и пробиотик, ние започнахме да обръщаме отрицателната спирала, предизвикана от свръхрастеж на дрожди. Когато намалихме възпалението, помогнахме да се възстанови целостта на стегнатите връзки на чревната лигавица и в крайна сметка и целостта на КМБ. И така ограничихме силно невровъзпалението, което донесе на Алън облекчение от мозъчната мъгла, лошата концентрация и депресията. Бяхме потушили успешно пламъците и оставихме имунната му кана да къкри бавно и леко.

Освен че родителите и учителите отбелязаха положителните промени, Алън също призна, че се чувства по-добре. Но това, което го направи най-щастлив, беше, че коремът му се е „сплескал“, защото вече не беше пълен с газове. Вярно е: да не се страхувате да се покажете пред връстниците си, би повдигнало настроението на всеки, което ще послужи като напомняне, че всеки път, когато лекувате психологически симптоми – особено когато имате работа с тийнейджъри, е жизненоважно да вземете под внимание социалните влияния като допълнение към биологичните улики. И все пак подобрените когнитивни способности, енергия, концентрация и настроение на Алън бяха вълнуващ и драматичен обрат, който без съмнение започна, когато се справихме с баланса на микробиома и дадохме шанс на оста черва – мозък да възстанови реда и отново да функционира правилно.

Възможно ли е вашето дете да има чревна дисбиоза?

От всички въпроси, на които ще трябва да отговорите в тази книга, тези може да са най-неудобните. Вече не можете да следвате детето си в банята, така че, за да откриете улики за това колко добре функционират червата му, оже да са необходими някои неудобни разговори. А един тийнейджър най-малко желае да отговаря на подобни въпроси: Твоите изпражнения миришат ли? Как са оформени? Твърди ли са, меки, или разводнени? Колко често ходиш по голяма нужда?

ДРУГИ ВЪПРОСИ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ:

• Оплаква ли се детето, че усеща корема си подут?
• Обича ли захар и въглехидрати под формата на нездравословни храни – пържени картофи, сирене на скара, сладки зърнени храни, бисквити или картофен чипс?
• Яде ли много сладки плодове като грозде, череши и диня, или сушени плодове като стафиди?
• Пие ли много газирани напитки, плодов сок, енергийни напитки или техни еквиваленти

Към книгата „Възпламенени мозъци“