За първи път виждам интеграция на трите основни медитационни практики (концентрация, любяща доброта, отворено съзнание) в научно обоснована теория,... като същевременно себеизследването е свързано с нуждата от съобщност. От тибетски текст до квантовата теория Дан пренася разбирането ни за ума на следващото ниво.

Джефри Уокър
вицепрезидент на ДжейПиМорган Чейз & Ко в периода 1984 – 2005

***

НЯКОИ НАЧАЛНИ СЪВЕТИ

Преди в следващия раздел да се заемем с практиката на Колелото, е важно да придобием някакъв опит в стабилизирането на вниманието. Ако сте се занимавали доста със съзерцателни практики или с медитация – термин, обикновено използван за практики, трениращи ума, предлагани в най-различни форми, вероятно имате опит в следенето на дишането и може да решите да пропуснете този въвеждащ раздел и да се насочите директно към базовата практика на Колелото в следващия раздел. Ако обаче не сте се занимавали особено много с вътрешно съзерцание, то използването на дишането за стабилизиране на вниманието може да ви бъде доста полезно. В нашия Изследователски център за внимателно съзнаване към Калифорнийския университет в Лос Анджелис например първото ни изследване на ПВС (практика за внимателно съзнаване) бе да проверим как практикуването на майндфулнес (внимаване) с дишането като фокус би могло да помогне на възрастни и подрастващи, които имат проблем с фокусирането и задържането на вниманието. Пилотното ни проучване разкри, че участниците, които практикуваха майндфулнес, имаха по-голямо подобрение в свързаните с вниманието умения от хората, които приемаха медикаменти заради проблемите си с дефицита на внимание.

Ето някои начални идеи.

Първо, постарайте се да останете будни. Когато се насочите навътре, например съсредоточавайки се върху дишането като усещане в тялото, вниманието ви вече не е насочено към външния свят. За някои хора този вътрешен фокус е така различен от външния, че може да им се стори непривичен, смущаващ или дори неприятен. За други вътрешният фокус е скучен и безинтересен. Тогава те може да загубят фокус, да намалят бдителността си, да станат сънливи и дори да заспят. Въпреки че подремването е една от най-подценяваните човешки дейности, все пак вероятно ще искате да останете будни по време на тази практика, за да ви бъде от полза. Всъщност поддържането на бдителността ви е част от укрепването на умението за фокусиране на вниманието ви, като забелязвате кога започвате да се уморявате и съзнателно се разбуждате. Наблюдавайки бдителността си, се учите да съзерцавате протичането на енергията и информацията. Вече може да възприемете информацията за сънливост и да промените енергията така, че да останете будни и дори да станете по-бдителни.

Така например, ако сте си затворили очите, може леко да ги отворите, за да пропуснете малко светлина и да стимулирате мозъка си. Бихте могли и да направите цялата практика и с широко отворени очи. Ако и така не успявате да се задържите будни, пробвайте да седнете, в случай че лежите. Ако пък седите, може да станете, а в случай че стоите, пробвайте да вървите. Бихте могли да направите нещо, за да промените енергийния поток и да ободрите ума, за да стабилизирате вниманието. Ключът е да следите енергийното си състояние и бдителността си и после да направите нещо по въпроса. Ако имате нужда да дремнете, понякога е по-добре за момента съзнателно да прекъснете практиката и просто да си позволите да подремнете и да се насладите на почивката!

Втори съвет. При условие че практиката е групова, би било добре да се договорите, ако някой наистина заспи и започне да хърка, другите да имат правото да го събудят, защото наистина ще им е трудно да игнорират хъркането. По-добре е да се разберете предварително и да дадете позволение за внимателно и нежно разбуждане на спящия.

Трети съвет. Има разлика между релаксацията и съзерцаването. Техниките за релаксация несъмнено ще ви помогнат да се успокоите, но е установено, че въздействията им са съвсем различни от тези при практикуването на медитация майндфулнес. Така че макар да е възможно да се отпуснете, докато изпълнявате това съзерцателно дихателно упражнение или по-късно – Колелото, също толкова възможно е и изобщо да не се отпуснете и в това няма нищо лошо. Съзерцаването не е същото като релаксацията – нито като практика, нито като резултати. Съзерцаването е по-скоро стабилизиране и изясняване дори и когато край вас цари хаос – или пък вътре във вас. Състоянието на бдително съзнаване означава стабилно проследяване на процеса на възникващото. Това е и яснотата, която съзерцаването изгражда, тъй като позволява на нещата да възникват и просто да бъдат съзнавани в главината на Колелото.

Четвърта идея. Има разлика между наблюдаването на нещо и усещането му. Когато започнем да съзнаваме усещане, като например това при дишането, ние се превръщаме в канал, насочващ потока на нещо към съзнанието ни; например, позволяваме усещането от дишането в ноздрите да протече към съзнанието. Тук вниманието е по-скоро подобно на маркуч, даващ възможност на водата да премине през него, вместо да я замрази и после да построи иглу от парчетата лед. Когато наблюдаваме нещо, сме по-скоро наблюдател, който изгражда възприятие, а не канал, насочващ струята. И както ще видим, когато започнем да наблюдаваме и да разказваме от позицията на наблюдател, ние изграждаме история за нещо – дори за дишането си, вместо просто да почувстваме протичането на сетивния поток през канала. Ако енергийният поток е като сапунена вода, то умът е като примка, която може само да предизвика поява на мехурчета или да ги оформи в символи.

Наблюдението е начинът да се превърнеш в свидетел, а после и в разказвач на преживяването. Така овладявате случващото се: наблюдавате, ставате свидетел и после разказвач. Това са все форми на съграждане, защото има наблюдател, свидетел и разказвач и всеки от тях допринася за изграждането на преживяването в дадения момент. Изграждането може да е доста различно от сетивния поток, когато си канал на преживяване то – нещо, което наричаме „канализиране“.

За да поставите началото на практиката, при която съзнавате дишането си, трябва да превърнете усещането от дишането във фокус на вниманието си и да му позволите да изпълни съзнанието ви. Доста е различно от наблюдаването на дишането, от превръщането ви в негов свидетел или от описването му: „В момента дишам“. Разликата може да ви се струва незначителна, но както ще видите – разграничаването на усещането от наблюдаването е фундаментална част от интегрирането на преживяването и укрепването на ума ви.

Пето. Бъдете мили със себе си. Практиките може да са прости, но не са лесни. В много отношенията насочването навътре е едно от най-големите предизвикателства за хората. Както казва френският математик Блез Паскал: „Всички проблеми на човечеството идват от неумението на човека да седи спокойно в стаята сам“. Всъщност способността ни да съзерцаваме е в сърцевината на емоционалната и социалната интелигентност – умения, които много хора не са усвоили. Тези инструменти ще ви помогнат да опознаете ума си и да разбирате вътрешния, ментален живот на другите.

Ние така сме свикнали да насочваме вниманието си навън, че за мнозина тази съзерцателна практика е напълно нова. За някои е абсолютно непосилно да седят мълчаливо известно време. Харесва ни да се разсейваме от външни стимули или да говорим и да запълваме моментите на мълчание в живота си. Затова е много важно да сте нежни със себе си и да си дадете сметка, че вероятно голяма част от живота ви е била фокусирана върху външния свят и изпълнена с постъпващата от заобикалящата ви среда информация – от хора, уреди и други неща край вас. Сега обогатявате житейското си пътуване, като се учите да съзерцавате вътрешния си живот.

Отначало може да ви е трудно да свикнете с тези съзерцателни практики. Отново ви приканвам да бъдете добри към себе си. Това е трудна работа и няма начин да я вършите „съвършено“. Помнете, че умът ви си има собствена логика. Част от задачата ви е да осъзнаете, че енергията и информацията просто протичат. Понякога сте в състояние да ги направлявате добре, насочвайки вниманието. Друг път те просто си имат собствен живот, докато вниманието ви се отклонява в някаква посока. Първата стъпка е да сте отворени за случващото се, каквото и да е то. Ще ви е от полза да бъдете добри към себе по време на пътешествието.

За да обучим ума, основното е да усвоим умението да насочваме вниманието. Както веднъж заявява Уилям Джеймс, бащата на модерната психология, тренирането на вниманието ти позволява да овладееш себе си. Той пише: „Способността отново и отново да връщаш съзнателно обратно отклонилото се внимание е основата на преценката, характера и волята. Никой не е compos sui (господар на себе си), ако не я притежава. Обучението, способно да подобри тази способност, е обучение par excellence. По-лесно е обаче да дефинираме този идеал, отколкото да дадем практически инструкции за постигането му“.

Очевидно Джеймс не е бил запознат с медитативната практика за фокусиране на вниманието, която ще разгледаме в следващия раздел – проста практика за съзнаване на дишането, която ще ви помогне да владеете собствения си ум. Едно пилотно проучване в нашия изследователски център разкри, че тази проста медитация може много да подобри компонентите на фокусираното внимание и да помогне на хората да управляват живота си по-добре. Медитацията е трениране на ума да действа.

Към книгата