Една от най-достъпните, симпатични – отчасти заради меката самоирония, скандинавското чувство за хумор и непретенциозността, полезни – най-вече заради простичките и готови за мигновено прилагане съвети и практики, и не на последно място – след любимите на кибейския екип книги за Пътя и Постигането, емисия 2024.

***

Глава 3. Дишайте повече, мислете по-малко

Отчаяният ми опит да медитирам в продължение на 15 минути като 26-годишен младеж в Испания, имаше по-голямо значение за мен, отколкото можех да си представя по онова време. В онзи момент просто търсех начин да се справя с непосредствената липса на благополучие, но усилието ме накара да искам повече. Исках да чуя какво ще ми каже онзи мъдър глас вътре в мен.

Не става дума за някакво грандиозно пробуждане в момента, в който си помислих да започна да слушам вътрешния си глас, или че съм постигнал някакво уникално душевно състояние. Кратката почивка от дивовъртящите се мисли ми даде прекрасно усещане за свобода. Те не бяха изчезнали, но вече не бяха толкова хипнотизиращи. Сякаш се върнах назад и започнах да осъзнавам, че макар да мисля, аз не съм мислите си.

Мислите не са проблем сами по себе си, разбира се, но автоматичното, безкритично отъждествяване с всяка преминаваща мисъл – това е огромен проблем. Нетренираният ум често го прави. Смятаме, че нашата идентичност и нашите мисли са неразривно свързани.

Не съм тук, за да насърчавам позитивното мислене. Категорично не. Лично аз не съм убеден, че позитивно то мислене има голяма сила. Винаги съм го смятал за сравнително посредствено.

Какво ще кажете тогава за опита да не мислите изобщо? Пожелавам ви късмет в това начинание. Бих стигнал дотам да кажа, че това е почти физически невъзможно. Опитайте се да не мислите за розов слон. Мозъкът ни не е в състояние да разбере думата „не“. Но да се научим да се отказваме от дадена мисъл – това може да бъде безкрайно полезно.

И така, как да се освободите от мисълта, която ви увлича след себе си? Насочвате вниманието си другаде. Единственото нещо, което подхранва мислите ви, е вашето внимание.

Представете си как един юмрук се разтваря в разперена длан – това показва как можем да се откажем от нещата и мислите и да ги оставим да си отидат. Този прост жест, на бързо освобождаване от мисълта, изминава дълъг път. Умишленото и съзнателно насочване на вниманието към нещо по-малко сложно, например физическо преживяване като дишането, може да представлява лечебно, успокояващо откъсване от вътрешния хаос.

Може би това може да помогне и на вас, ако сте готови да опитате?

•             •             •

Когато дойде време да вдишвате, представете си издигане в тялото. Все едно горната част на тялото ви е бутилка с вода. Когато издишваме, нивото на водата потъва, бутилката се изпразва, а когато вдишваме, тя се издига обратно, от дъното.

Представете си, че дишането ви започва от бедрата или дори от пода. След това водата се издига през стомаха, гърдите и шията.

Вижте дали можете да позволите на двете вълни да ви закрепят за известно време – падащата вълна при издишване и издигащата се вълна при вдишване. Ако се наложи да се коригирате, направете го любезно, нежно, сякаш питате тялото си: Как дишането работи най-добре за вас? По-лесно ли ви е да поемате въздух, ако се отворите малко повече в гърдите? Да се отпуснете леко в раменете? Открийте частта от вас, която вярва, че това е достатъчно. Която се чувства добре.

Този начин на дишане е всичко, което следва да правите за момента. Откъсвате се от всичко останало. Предният дял на мозъка ви се изключва. В този момент нямате никакви отговорности. В този момент няма план, който да формулирате; няма мнение, което да изкажете; няма нищо, което да помните. Единственото, което трябва да правите, е да дишате. Останете в това състояние толкова дълго, колкото ви се иска.

Колко често отделяте такова внимание на себе си? Не се страхувайте да се възползвате от тази възможност, когато се появи. Не защото се надявате да получите нещо от нея. Не за да направите всяка част от съществото си спокойна и мирна. Не с надеждата да преживеете душевен фойерверк. Не защото искате да станете по-духовен човек. Просто защото самото дишане си заслужава.

Помислете за всички големи думи, свързани с дишането. Друга дума за дишане е „дихание“. Душа, духовност. Там има нещо. Ако искате да получите достъп до повече от жизнената си енергия, свикнете да обръщате внимание на дишането си.

Тайландският монах Аджан Ча – майстор в будистката традиция, към която се присъединих, веднъж каза:

– Има хора, които се раждат и умират и нито веднъж не осъзнават как дъхът им влиза и излиза от тялото им. Така живеят далеч от себе си.

Да избереш къде да насочиш вниманието си, може да звучи лесно, но аз пръв ще призная колко изключително трудно може да бъде. Когато започнем да се опитваме да се фокусираме върху дишането си, голямата част от ума ни се държи като трескаво йо-йо. Следваш го в продължение на шепа вдишвания, след което вниманието ти се отклонява към нещо тривиално и търпеливо трябва да го върнеш обратно. Отново и отново, и отново. Умът е почти неизчерпаем, когато става въпрос за отклоняване в най-неочаквани посоки. Но всеки път, когато фокусът ни се изплъзва, успяваме да го забележим. Единственото, което можем да направим тогава, е да констатираме, че се е случило (отново), без да се самобичуваме или да оценяваме степента на успеха си, да изоставим тези мисли и спокойно да насочим вниманието си обратно към целта.

Изкушаващо е да се откажем, но си струва да продължим напред.

Защото макар това да е само малък, незабележим жест в живота ви, той е и абсолютно необходима и безценна стъпка в еволюцията на колективното ни човешко съзнание.

Стойността на тишината и на вслушването в себе си се подчертава и изтъква във всички религии от незапомнени времена. Тя излиза извън рамките на будизма, медитацията и молитвените ритуали. Тя е свързана с това да бъдеш човек.

Всички ние имаме способността да се отказваме от мислите си, да избираме накъде да насочваме вниманието си, колко дълго да го задържаме върху неща, които ни причиняват вреда. Вие също имате такава възможност. Понякога просто се нуждаете от малко практика. Защото когато пренебрегнем или напълно загубим интерес към тази способност, се оказваме във властта на вкоренени, автоматизирани поведения, възгледи и модели. Те ни държат на въдицата, както се казва. И така продължаваме да обикаляме все по един и същи път. Това не е свобода. Това не е достойнство.

Лесно ли е?

Не.

Струва ли си да направите най-доброто, на което сте способни, със собственото си темпо?

Да.

Към книгата