Обикновено царете избират за парадно животно силен, боен вид — чистокръвен кон, внушителен слон или дори камила. Христос влиза в Ерусалим на „дете на магарица“ в качеството си на юдейски цар.
И това е, за да изпълни традицията — Давид има „царска магарица“, а Соломон е помазан за цар на „диво магаре“. Мъдрост или глупост е царят да язди животно, символ на миролюбието и сексуалността? Други тълкуват, че мъжкото магаре е обвързано с материалното, с тленното и неговата сила, а онези, които го яздят парадно са овладяли тази страна на човешкото същество и на обществото…
А какво означава, че в иврит магаренце не е умалително от думата магаре; а магарица означава бавна стъпка и пак няма нищо общо с мъжкото магаре? А дивото магаре на Соломон?
Книгата дава отговори на тези любопитни въпроси и на загадката защо юдейският цар язди „дете на магарица“, а царят е от племето на Юда, за когото още Яков/Израил пророкува, че ще отвърже своето магаре, точно както апостолите отвързват магаренцето, за което ги е пратил Исус Христос…
