„Зара“ (1914) е първият психологически роман в историята на българската литература. Сюжетът му проследява 15 години от израстването на главната героиня, между 16 и 30, за да покаже как се изгражда характерът на една интелигентна българска жена от средната класа преди Първата световна война. Фокусът е върху любовните преживявания, а те са много интересни и разнообразни в живота на Зара. Романът е и портрет на българското общество от началото на века.
Евгения Димитрова (1875–1930) е нашата най-известна белетристка през първите три десетилетия на ХХ век, несправедливо забравена след смъртта й.
Допълнителна информация
