В тази книга валдорфският метод е представен като „педагогика на отворените врати“: без поучения и принуди, с основен акцент върху външните и вътрешните страни на училищния живот. Наблюденията на Вихерт приличат на познавателно пътешествие. Авторът ни превежда през многобройни педагогически и социални ситуации, през класни стаи, родителски срещи, обсъждане на ученици и други проблеми на училищната общност. Книгата изобилства на идеи за самоанализ и нови перспективи. Стилът отговаря на съдържанието. Изкуството на възпитанието не само се обсъжда, но и практикува. В края на пътешествието учителят ще се почувства окрилен, обогатен и готов да използва новаторски похвати в работата си.
Да бъдеш учител и да учиш деца и младежи, е прекрасна професия – никога не става досадно или скучно, но ежедневието е изпълнено с напрежение: сложни изисквания, високо ниво на професионализъм, преследване на добри резултати, съчетано с внимание към индивидуалните нужди и развитие на учениците и помощ на родителите да разберат собственото си дете. Посвещавайки се на тази работа, лесно може да се загуби балансът между вътрешните нужди и отговорностите и претенциите, които поставят децата, родителите и училищният организъм като цяло. Преподавател с дългогодишен опит в класната стая с деца на всякаква възраст, Кристоф Вихерт споделя ценни принципи на образованието и предлага начини за намиране на такъв баланс, който носи повече енергия, повече креативност и искрено желание за преподаване с новите похвати.
Рисунките в тази книга са дело на живеещия в Нидерландия Ханс Дитер Апенрот. Те са изпълнени през последните няколко години в стил, който издава дълбоко психологическо разбиране и тънък хумор. Изключително прецизният рисунък създава усещане за лекота, но същевременно е наситен с дълбок смисъл. В тези очарователни миниатюри, донякъде наподобяващи ескизи, разпознавам онова, към което се стремим в обучението. Искам да благодаря на Ханс Дитер Апенрот за разрешението да бъдат използвани в настоящото издание. Той е носител на авторското право.
