Книгата e опит на издателство „Хистореон“ да актуализира едно от най-забележителните научни и творчески постижения в областта „История на изкуството” в Българската историография и етнография.
Това изследване е част (VII) от докторската теза на д-р Тачо Танев в „Хумболтовия университет” в Берлин. Тази теза е публикувана в „Праисторически годишник на Германия“ от Херман Кун, един от научните му ръководители, преди Танев да завърши доктората си, което само по себе си е забележително. По-късно публикуваният труд е иззет от Щази (Министерството на вътрешната сигурност на ГДР).
През 1943 г. по изрично нареждане на Димитър Съсълов – Наместник на „Българска орда”, тази част от изследването е публикувана в книжката „Известия”. В две книжки на списание „Ави-Тохол” (книжка 3 и 4/1995 г.) това изследване отново е представено на вниманието на българската общественост, доколкото ограниченият тираж на списанието го е позволил.
Настоящият проект на издателство „Хистореон” има три основни цели:
Първо, да обедини фототипно оригиналното изследване на Тачо Танев, както е издадено за пръв път в 1943 г.
Второ, да се опита да постави въпроса за Българското „Образоведство”, както той нарича, според нас за пръв път, този феномен в Изкуствознанието, във възможно най-широки рамки. Поставяйки го в такива рамки, целим да бъде потърсен отговор на въпроса за неговите корени във времето, както и за етапите, през които е преминал в развитието си.
Трето, да предложи модел, според който неговото значение да се впише не само в историята на Изкуствознанието, а в историята на появата и развитието на Човешката Цивилизация, от която той е основен градивен елемент.
Правим този опит с надеждата, че той ще бъде продължен, разширен и обогатен от много последователи, професионалисти и/или не, за да може от опит да се превърне в модел за анализ и разбиране на едно от върховите проявления на възприемане на Божественото от Човека!
