ДИМИТЪР Д. СЪСЪЛОВ е роден в София на 15 юли 1893 г. Баща му – Димитър Съсълов, участва като опълченец в Руско-турската освободителна война и е тежко ранен в боевете за самарското знаме край Стара Загора. Награден е с Георгиевския кръст за храброст. Майка му – Олга Дончева, е родена в Клисура малко преди Априлското въстание, по време на което родната ѝ къща е опожарена, а мнозина от близките ѝ загиват от турски ятаган. Съпругата му – Кева Шойленова (1903–1981), – внучка на възрожденеца книгоиздател Христо Г. Данов, е от стар клисурски род.
Димитър Съсълов завършва гимназия в София с пълно отличие и учи юридически науки в Университета в Лайпциг (Германия), като едновременно посещава лекции по история на Ранното средновековие. Когато избухва Балканската война, веднага се завръща в България и постъпва във войската като доброволец. През Междусъюзническата война е артилерист. За изключителната си самоотверженост за кратко време получава последователно два войнишки кръста за храброст. През Първата световна война е на фронта още от първия ден – вече като офицер в артилерията. Награден е с орден за храброст.
След войната се дипломира като юрист адвокат. От страниците на вестник „Мир“ спори с привържениците на идеята за Велика Югославия, която означава отказ от българския суверенитет. По-късно статиите са издадени като отделна книга с общо заглавие „Велика Сърбия – или България“. В началото на 30-те години задълбочава интересите си в областта на най-старата българска история и в резултат ва написва книгата „Пътят на България“. По-късно публикува статии в месечното списание „Известия на българската орда“. По време на Втората световна война отново се сражава на фронта. В края на 1944 г. за няколко месеца изтърпява непосилния режим в концентрационния лагер край с. Белица, което съсипла здравето му.
Следващите близо 30 години – до смъртта си през 1973 г. – прекарва предимно на легло. Изселен е от София и живее в Златица и Пирдоп, където не престава да чете и да пише с неугасващата вяра, че нещата ще се променят за добро.
