Кога за последен път изслушахте някого или някой наистина ви изслуша?
Кейт Мърфи – дългогодишна репортерка на New York Times, задава този въпрос на хора от пет континента и отговорът неизменно е дълга, неудобна пауза. Всеки се опитва да изрови от паметта си кой наистина го е изслушал, без непрекъснато да поглежда в телефона си или да прекъсва, или да се намесва в разговора, когато реши... Мнозина си признават, че самите те не са добри слушатели и дори не могат да опишат какво означава „да си добър слушател“.
Макар че благодарение на технологиите комуникацията и възможностите за свързване са по-достъпни от всякога, изглежда, никой наистина не слуша, а дори и не знае как. Резултатът? Днес сме по-самотни, по-изолирани и по-малко толерантни. Слушател по професия, Мърфи иска да разбере как стигнахме дотук.
Тя се гмурва надълбоко в психологията, неврологията и социологията на слушането, като достъпно и аргументирано обяснява защо не слушаме, какви са последиците и как можем да обърнем тенденцията. Намира солидно потвърждение на тезата си с помощта на свои събеседници, заслужили званието „най-добър слушател“: агент на ЦРУ, модератор на фокус група, барман, радио продуцент и топ продавач на мебели.
Слушането често се смята за тихия аналог на говоренето, но според Мърфи е по-мощната позиция в комуникацията. Ние се учим, когато слушаме. Това е начинът, по който се свързваме, работим в екип, съчувстваме и се влюбваме. Приемаме го за даденост, но всъщност тъкмо това колко добре слушаме, кого и при какви обстоятелства определя кои сме ние и какъв житейски път избираме.
Посланието на „Вие не слушате“ – синтез на културно-поведенчески наблюдения, научни изследвания и призив за действие, подплатен с практически съвети, е: Време е да спрем да говорим и да започнем да слушаме.
Към „Знам какво ще кажете“ – откъс от книгата
