Гласът на вдъхновението ни напомня, че физическото ни съществуване във времето и пространството има смисъл. Той е във всеки от нас. Чувството на празнота, идеята, че трябва да има нещо повече, въпросът „Това ли е всичко?“ и опитите да открием смисъла на живота... всичко доказва за копнежа да възстановим връзката си с царството на душата. Ние копнеем да намерим и реализираме призванието си.
Вдъхновението може да бъде култивирано и да бъде движеща сила през целия ни живот, вместо да се появява от време на време и също толкова тайнствено да изчезва, сякаш независимо от желанията ни. Вдъхновението е за всички! То не е запазено за изключително надарените гении в изкуството и науката – то е наше Божествено право по рождение. Проблемът е, че като деца постепенно ни научават да вярваме изключително в света на феномените, където доминира егото, а вдъхновението остава пренебрегнато.