Петте неща, които не можем да променим на Д. Ричо е наръчник за приемането с три фокуса: терапевтичен ефект, духовно развитие и благополучие.
Още за книгата
Сигурно знаете молитвата на хората, които се борят със зависимости. Добра е и за онези, които са зависими от контрола върху своята независимост – проверено. Точка първа от най-цитираната май молитва гласи: „Господи, дай ми смирение да приема нещата, които не мога да променя.“
Все някога, и надали веднъж, всеки от нас се е питал защо, по дяволите, не му върви, след като дава всичко от себе си. Според терапевтичната аритметика на д-р Дейвид Ричо – психотерапевт, философ и страстен адепт на доктрината „духовна психология“, отговорът е в не-приемането на пет универсални „негативни“ жизнени предизвикателства.
Тезата му е ясна: съпротивата срещу универсалните дадености, които определят нашия всекидневен професионален и личен живот, ни заключва в света на болката, болестите и пропуснатите ползи. Защо тогава да не им кажем да? Да, ама как?
Накратко, Петте фундаментални заземяващи факта на д-р Дейвид Ричо имат пряко отношение към темата за съзряването. Първата част на книгата обяснява природата и последиците от неприемането на Петте дадености, т.е. отговаря на въпросите какво и защо. Втората част е по-технологична, обяснява механизмите на тяхното усвояване и отговаря на въпроса как.
Още за ползите
Темата за приемането на обективните дадености като шперц към спокойния и пълноценен живот не е от вчера. Без да е Шерлок, всеки фен на дедуктивния метод стига сам до неутешителните (дали?) изводи, че:
- Всичко се променя и всичко има край.
- Нещата невинаги вървят по план.
- Животът невинаги е справедлив.
- Болката е част от живота.
- Хората невинаги са любящи и предани.
Зад кадър остава по-по-най-главната даденост: Всичко може да се случи на всеки. Пет прим пък е уговорката, че както и да ни изглеждат нещата в даден момент, винаги сме опрели гръб във Вселената, която никога не ни обръща гръб.
И заглавието не блести с оригиналност – масов проблем в комбина с цифра/число е кукичка, на която се закачаме заради внушението, че получаваме универсална формула. Да не говорим, че Петте неща могат да са сигурно и четири, и шест и т.н. …
Защо тогава ни е тази книга? Ето поне пет причини според личната ми класация:
Полза първа. В механизмите, причинно-следствените връзки и зависимостите, които приемането задвижва. Една от най-любопитните е как Петте дадености пробуждат у човека различни архетипи. Пример: Нещата невинаги вървят по план пробужда архетипа на синхроничността, проявяващ се в съвпаденията, които усещаме като смислени.
Полза втора. Научим ли се да приемаме Петте неща, печелим поне две промоции от наградния фонд на Вселената. Първо, ставаме по-устойчиви на манипулации. И второ – колкото повече приемаме, толкова по-адекватни стават очакванията ни, по-точни и обмислени действията ни. Да! на реалността е най-прекият път към осъзнатостта. Осъзнати пък означава край на опростенческите ни норми за добро и зло – една причина по-малко да сме нещастни. Май промоциите станаха повече.
Полза трета. В книгата има неща, които приемаме от раз, други, които ни отегчават до смърт, трети, с които не сме съгласни. Тя обаче ни кара да се замисляме, да се променяме, да работим над болните си места.
Полза четвърта: Принципът на китайската капка и моментът на откровението. Неща, които човек знае на теория, ценѝ и „от понеделник“ вече ще ги прави, мухлясват с години в съзнанието му. Изведнъж – щрак! и вчерашното клише се преражда в откровение и жизнен принцип. Количеството се превръща в качество. А и Петте принципа са толкова фундаментални, че един да усвоим, рязко вдигаме качеството на живота си. В тази книга възможностите да прещракаме са изобилни.
Полза пета – ключът. В основата на приемането е доверието. Някъде в процеса на усвояването му Хомо сапиенс – разумният човек, се превръща в Хомо спиритуалис – човека на духа. Възможна причина? Преодоляването на невротичното его и неговите естествени атрибути: страх, контрол, привързаност и претенции. Не се ли смирим обаче, продължим ли да ритаме срещу ръжена… За рака ли казваха, че се хранел с натрупан и непреработен гняв…
Формулирани просто, Петте основни предписания на д-р Дейвид Ричо следва да се възприемат в мащаб, но с фокус. Смисленото смесване на западната психология с източната духовност е адресирано до реалното ни всекидневие чрез упражнения, въпросници и практически насоки. Те ни помагат да се отворим изцяло към живота си, включително към неговите по-усойни аспекти, които ни напрягат, нараняват или отчайват. Отваряме се и към своите най-големи дарове.
И все пак един въпрос тревожи неспокойния ум: Къде е границата между ползите от безусловното приемане и апатията и бездействието. В кой момент мъдрецът, потопен в тук и сега, се превръща в апатичен наблюдател? Кога приемането не е предателство към действителността, а равняване по нея? И след като законът за приемането е универсален, защо да няма и универсални правилници и наредби за прилагането му? Или за пресмятане на разумния предел на търпението?
Има обаче надежда за ума, зациклен в омагьосания кръг на контрола и тя е, да преговорим, в доверието към реалността. Отварянето към реалността ще стопи различието между Зоната ни на комфорт, блокирана поради неприемането на Петте принципа, и живота, който започва там, където тя свършва (по Н. Уолш). Пак там свършват болката и разочарованието, защото казваме петкратно Да! на всичко, което е.
И това ако не е психотерапия по книга!
Допълнителна информация
