Из „Здравето на сърцето минава през устата“

Из „Здравето на сърцето минава през устата“

(откъси)

МИТОВЕТЕ

Хипотезата за липидите и здравето на сърцето

[…] Покойният д-р Ръсел Смит, американски експериментален психолог, участва в публикуването на два задълбочени анализа на съществуващите научни данни за липидната хипотеза от над 3000 източника. Заключението му гласи: „Днешната кампания за убеждаване на американците да променят начина си на хранене и в много случаи да започнат лекарствена „терапия“ до края на живота си, почива на изфабрикувани доказателства, неправилни интерпретации и/или грубо преувеличение на резултатите, както и на пренебрегване на огромно количество опровергаващи данни... Изглежда невъзможно обективни учени без личен интерес да интерпретират литературата в подкрепа на тези твърдения... Потискащо е да разбереш, че милиарди долари и една изключително сложна научномедицинска система се пропиляват в борба с вятърни мелници“ [8].

Професор Ларс Верко, пенсионер, професор по медицина в болница „Салгрен“ (Гьотеборг, Швеция) и председател на Шведската комисия за технологични оценки в здравеопазването, сериозно критикува мащабните епидемиологични изследвания в подкрепа на липидната хипотеза. „Нито едно проучване не е доказало нищо, но вместо да формулират нови предположения, привържениците на липидната теория я наричат „най-вероятната истина“ и се месят в живота на хората, без да чакат окончателно доказателство.“ [9].

В книгата си „Спорът за холестерола“ д-р Едуард Пинкни, бивш редактор на „Journal of American Medical Association“ (JAMA), обобщава: „Ако сте повярвали, че можете да се спасите от смърт вследствие на сърдечно заболяване, променяйки количеството холестерол в кръвта си, независимо с диета или медикаменти, вие сте решили да следвате режим, който засега не почива на факти.

По-скоро като потребител сте били привлечени от определени търговски интереси и здравни организации, които се интересуват повече от парите, отколкото от живота ви.“ [11].

Най-пълният и изчерпателен професионален анализ на всички налични данни по темата е дело на д-р Уфе Равнсков. Той го публикува в революционната си книга „Митът за холестерола“ (2000 г.). Заключението му гласи: „Изобилието от валидни научни доказателства отдавна трябваше да е оборило липидната хипотеза. Ала като древногръцката Хидра – митологичното чудовище, на което мигом израствали нови глави, щом някой отсече старите, холестеролната Хидра продължава да си живее, сякаш нищо не се е случило... Съвестните учени, подкрепящи липидната хипотеза, трябва да са невежи или защото не са разбрали прочетеното, или защото в сляпото си подчинение на официалните препоръки не проверяват точността на публикуваните изследвания. Някои учени обаче несъмнено са осъзнали, че липидната идея е невъзможна, и въпреки това са решили да я поддържат.“ [12].

Мнозина от вас ще зададат логичните въпроси: „Защо лекарите не знаят повече? Защо моят лекар ме съветва да избягвам мазнините и холестерола в храната и иска да ми назначи лекарства за понижаване на холестерола?“. Д-р Пол Дж. Рош отговаря по следния начин: „Практикуващите лекари получават по-голямата част от информацията си от фармацевтичните компании. В сравнение с колегите им отпреди половин век, повечето лекари нямат нито времето, нито уменията критично да анализират докладите, а малцина от тях знаят нещо за научноизследователския процес – както впрочем и поколението, което ги е обучавало.“ [5]. И така, лекарите знаят и разбират липидната хипотеза не повече от кой да е друг, защото извличат информацията си от същия източник като широката общественост – търговските компании, изкарващи милиарди долари от идеята. […]

А научните изследвания?

Съществуват международно приети правила за надеждния научен процес. „Ако имаме вярна научна хипотеза, тя трябва да бъде подкрепена от всички наблюдения. Хипотезите не са спортни мачове, в които печели отборът с най-много точки. Наличието на едно-единствено наблюдение, непотвърждаващо хипотезата, е достатъчно, за да я опровергае. Поддръжниците на всяка научна идея носят бремето за доказването й. Противниците й не са длъжни да предлагат алтернатива, достатъчно е да намерят слабости в нея. Ако има само едно доказателство срещу нея – само едно доказателство, което не може да бъде отречено и почива на надеждни научни наблюдения, хипотезата следва да бъде отхвърлена. А идеята за ролята на липидите е пълна с елементи, чиято недостоверност е многократно доказана.“ [12].

Дори едно наблюдение би трябвало да е достатъчно, за да опровергае дадена хипотеза! А ние разполагаме със стотици проучвания и множество доказателства, че хипотезата за липидите е голяма грешка. Привържениците й от години замитат неизгодните данни под килима. Ние обаче ще поговорим за тях.

1. Във Великобритания се наблюдава стабилно ниво на консумация на мазнини от 1910 г. насам, но за периода от 1930 до 1970 г. броят на инфарктите е нараснал 10 пъти. Следователно там сърдечните заболявания нямат връзка с мазнините в храната [2, 5, 8, 12, 29].

2. От Втората световна война насам японците консумират все повече животински мазнини, но все по-рядко умират от инфаркти. На всичко отгоре, откакто ядат повече животински мазнини, е намаляла смъртността от повечето заболявания [8, 17, 18].

3. След Втората световна война консумацията на животински мазнини в Швейцария се е увеличила с 20%, но смъртността от сърдечни заболявания постоянно се понижава. Сигурно може да се каже, че там мазнините помагат срещу сърдечните заболявания? [12, 16].

4. Смъртността от сърдечни заболявания в САЩ е нараснала десетократно от 1930 до 1960 г., въпреки че консумацията на животински мазнини е намаляла. Изхождайки от това, може да се изкаже хипотеза, че редуцирането на животинските мазнини в храната способства за сърдечни заболявания [11, 12, 30].

5. В периода 1955–1965 г. в Югославия броят на инфарктите се е увеличил 10 пъти, а приемът на мазнини е намалял с 25%. Можем да заключим, че в тази страна ограничаването на мазнините причинява сърдечни заболявания [12].

6. Воините от кенийските племена самбуру и масаи до голяма степен се прехранват с месо, мазнини, мляко и кръв и консумират много малко растения. Професор Джордж Ман от Университета „Вандербилт“ в Нашвил и други негови колеги изучават тези племена от години. Установяват, че при тях отсъстват всички съвременни заболявания, включително сърдечни. Нивото на холестерола в кръвта им е много ниско, въпреки че всеки ден поглъщат мазнини и холестерол. Ала когато същите тези хора се преместват в Найроби и възприемат съвременен начин на живот, със съвременен хранителен режим с ниско съдържание на мазнини, те стават податливи за сърдечни заболявания, подобно на всички останали. Само този пример е достатъчен, за да покаже, че липидната хипотеза бърка [3, 11, 13, 14].

7. Проучванията на д-р С. Л. Малхотра от Бомбай, Индия, показват, че хората в Мадрас, консумиращи много малко мазнини и никакви от животински произход, умират от сърдечни заболявания 7 пъти по-често и в по-ранна възраст от тези в Пенджаб, които традиционно приемат големи количества мазнини. Отново изглежда, че животинските мазнини оказват протективно действие върху здравето на сърцето [11, 12, 23, 30].

8. Проведени са десетки изследвания в различни страни с цел да се установи дали страдащите от сърдечни заболявания консумират повече мазнини и холестерол. Всички проучвания показват, че количествата мазнини и холестерол са същите като при лицата без сърдечни заболявания [7, 9, 10, 12, 15, 19]. Към 1998 г. съществуват 30 изследвания, ясно демонстриращи, че приемът на животински мазнини няма никакво отношение към сърдечните заболявания. Същевременно обаче се забелязва значителна връзка между болестите на сърцето и консумацията на растителни мазнини и маргарин.

9. Изследване след изследване показва, че хората с нормален холестерол умират от сърдечни заболявания точно толкова често, колкото тези с повишен, и че холестеролът в кръвта не е предиктор за инфаркт [10, 12, 15, 16, 17, 21, 61].

10. Много проучвания ясно сочат, че ниският холестерол се свързва с по-висока смъртност от сърдечни и други заболявания [10, 15, 18, 23, 24, 27, 30, 61]. Излиза, че при хората с нисък холестерол рискът от ранна смърт е по-голям.

11. От самата поява на липидната хипотеза редица изследвания доказват, че високият холестерол не е рисков фактор за жените [10, 11, 12, 15, 24, 31]. Напротив, видно е, че за тях е опасен ниският холестерол. Учени във Франция откриват, че най-дълъг и здрав живот имат жени с високи нива на холестерол, докато рискът от преждевременна смърт е 5 пъти по-голям при жените с ниски стойности на показателя [11, 12, 27, 28, 30, 62]. Френските учени предупреждават, че понижаването на холестерола при жените, особено в напреднала възраст, може да е опасно, защото той всъщност оказва протективно действие. Затова жените трябва да спрат въобще да се тревожат за холестерола си. Изглежда обаче, лекарите не са запознати с този факт, защото предписват медикаменти за понижаване на холестерола с еднакъв размах и на мъже, и на жени, особено по-възрастни. От друга страна, ракът убива почти два пъти повече жени под 75-годишна възраст, отколкото сърдечните заболявания [12].

12. Множество изследвания не показват връзка между високия холестерол при мъжете и сърдечните заболявания [10, 12, 15, 16, 17, 18, 21, 57, 61]. Напротив, по-голямата част от проучванията сочат, че и мъжете, също като жените, умират по-често от сърдечни заболявания и други здравословни проблеми, ако имат нисък холестерол. Лекарите обаче продължават усилено да назначават липидопонижаващи медикаменти на милиони мъже по целия свят.

13. Изследвания в Русия разкриват връзка между ниския холестерол и повишения риск от сърдечни заболявания [12, 30, 61]. Отново се забелязва протективно действие на холестерола.

14. Много проучвания демонстрират протективно действие на холестерола в напреднала възраст – старите хора с висок холестерол живеят по-дълго от тези с нисък. Понижаването на холестерола при пациенти в напреднала възраст би било опасно [12, 27, 59, 60, 62].

15. Редица изследвания от много страни разкриват, че нито нивото на холестерола в кръвта, нито смъртността от сърдечни заболявания се понижават с нискомазнинни, нискохолестеролни диети. Животинските мазнини и холестеролът в храните, които приемаме, на практика не се отразяват върху нивата на холестерола в кръвта ни [10, 11, 15, 16, 17, 18, 25]. Защо ли? Защото всеки орган и клетка в организма могат да произвеждат холестерол. Когато приемаме повече отвън, тялото ни произвежда по-малко, и обратното. Разбира се, хранителната индустрия би предпочела да не го знаете.

16. Най-малко 60% от хората с инфаркт са с нормални нива на холестерол [11, 12, 29, 30].

17. Децата, които редовно консумират храна с ниско съдържание на мазнини, страдат от проблеми с растежа, изоставане в развитието и обучителни затруднения. При децата не се открива връзка между храната и нивото на холестерола в кръвта им [12, 22, 30, 37, 38, 58, 63].

18. Хората във Франция, Германия, Австрия и Люксембург имат високи нива на холестерола, но смъртността от сърдечни заболявания в тези страни е ниска [12, 64].

[…]

27. През 80-те години на XX век бяха въведени нови медикаменти за понижаване на холестерола, наречени статини. Едни от най-популярните са симвастатин, аторвастатин, флувастатин и правастатин. Те възпрепятстват способността на организма да отделя холестерол, благодарение на което успешно понижават количеството му в кръвта. В резултат на това обаче имат дълъг списък от странични ефекти. Водят до повишен риск от злокачествени заболявания – най-вече рак на гърдата – както при животни, така и при хора [4, 5, 11, 32, 38, 81]. Сред другите им нежелани ефекти са увреждане на черния дроб и нервната система, избухливост, влошаване на когнитивните способности, загуба на памет и склонност към насилие [37, 38, 47, 48, 79, 81]. Приемането на статини по време на бременност може да доведе до сериозни малформации на плода, сходни с тези на талидомида* [35, 37, 38, 79]. Тези медикаменти могат да причинят бъбречна недостатъчност, която вече отне живота на няколкостотин души и доведе до изтеглянето на церивастатинa от пазара [2, 38]. Сериозен страничен ефект е и мускулното увреждане, особено ако бъде засегнат сърдечният мускул, което може да доведе до сърдечна недостатъчност [33, 35, 38, 39], както и блокирането на синтеза на коензим Q10 – едно важно за енергията на организма вещество. Днес статините носят най-големите печалби на фармацевтичните компании и са най-често предписваните медикаменти на Запад след болкоуспокояващите. А както предупреждава д-р Малкълм Кендрик от Великобритания: „Движим се като сомнамбули към потенциална медицинска катастрофа, тъй като в скоро време статините ще се продават и без лекарско предписание“ [38]. Последствие от лечението със статини е и загубата на памет [36, 37, 38, 79, 81]. Възможно е да се окаже, че значителна част от случаите на деменция сред хората в напреднала възраст се дължи на популярната употреба на статини. Човешкият мозък е гладен за холестерол, той усвоява около 25% от веществото в организма и го използва за множество жизненоважни функции, а статините го лишават от него [70, 79]. Лечението със статини се свързва и с болестта на Паркинсон. Тази връзка е изследвана от д-р Ксюмей Хуан от Университета на Северна Каролина, който отбелязва: „Не е изключено в скоро време да ни чака увеличаване на случаите на паркинсоновата болест заради широката употреба на статини“ [80].

Допълнителна информация

Към книгата
Мнение за книгата – Здравето на сърцето, връзката му с храненето и близкият крах на мазни pharma-митове

Още от Откъси от книги

Душата, свободна от страх – решаващ фактор за укрепване на имунната система

Четем „Защита от инфекции. Как да укрепим имунната си система трайно с естествени природни средства“

Публикуваният откъс е от края на Първа част „Нашият свят изисква укрепване на имунитета – сега и в бъдеще“. Преди това са приведени съвети и насоки за хранене и начин на живот...

Да успокоим ума и да избистрим мислите с готварски рецепти от аюрведа

Четем и готвим с „Аюрведа в кухнята“

Авторката Кейт О’Донъл: Въпреки че аюрведа е епична, сложна, утвърдена във вековете медицинска система, в тази книга споделям някои практики от сатвическото хранене и ежедневие...

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА