Интервю с Надя Обретенова

Надя Обретенова е дългогодишен водещ и разследващ журналист в БНТ, понастоящем е изпълнителен продуцент в новините на БНТ. Интересът й към проекта „Царичина“ датира от 1995, когато започва работа като репортер в Нова телевизия. В резултат се появява серия от 11 репортажа, излъчени в предаването „Софийски потайности“ в периода 1996–1998 година.

Търсим мнението й по въпроси, чиито отговори тя самата е търсила в архивите на Генералния щаб на Българската армия, в секретните съдебни архиви и в над 20-годишните си лични проучвания и професионални разследвания за „Експеримента Царичина“.

Г-жо Обретенова, като професионален разследващ журналист сте проучили съдебните архиви на военния съд в София. Лесно ли получихте достъп до документацията по делото „Царичина“? Как смятате, беше ли Ви предоставена пълната документация? Имахте ли възможност да се запознаете подробно с нея?

До архивите по проекта „Царичина“ се стига трудно, а достъпът до голяма част от документацията е напълно невъзможен. Архивът на военната операция „Царичина“ би трябвало да се намира в секретното деловодство на ГЩ на БА, но това е само добре поддържана версия. Когато през 2012 година на базата на Закона за достъп до информация поисках официален достъп до досието „Царичина“, получих отговор, че документацията не съществува. На въпроса ми къде е започна едно препращане от секция в секция… Накрая военните ме оставиха в ръцете на един шеф от военния архив във Велико Търново, който започна да протака отговора на въпроса дали документите съществуват с аргумента, че архивът „все още не бил пристигнал при тях“.   

При дългогодишните ми търсения имаше моменти, в които си казвах, че щом никой не ми показва документи, значи са възможни два варианта – или „нещото“ да е много значимо, или всичко да е голяма грешка. Отхвърлях второто не защото вярвам в чудеса, а защото се докоснах до важни подробности  за операцията, в която са участвали малцина. Запознах се с хора, които свидетелстваха пред мен за истинността на проучванията в костинбродското село. Все още не съм се отказала да търся документите. За мен това е най-голямата мистерия и една от най-дълбоко пазените военни, а вероятно и държавни тайни, чийто замисъл най-вероятно е заключен и в папките на чужди служби.

Преди няколко години успях да прочета архива (или поне каквото е останало от него) по делото „Царичина“. Открих доста любопитни подробности за начина, по който се е провеждала операцията.  

Съществуват ли според вас материали по операция „Слънчев лъч“, не подлежащи на разсекретяване?

По всяка вероятност да, защото една част от проекта „Царичина“ е необяснима. Имам предвид начина, по който Ели Логинова е направлявала копаенето на тунела, начина на получаване на информация за посоката, както й съпътстващите копаенето събития, представляващи една от най-интересните части на книгата, която разбрах, че ще излезе съвсем скоро.

Делото за злоупотребата с 15 милиона лева в хода на проекта „Царичина“ е прекратено поради липса на доказателства. Все пак открихте ли в архивите нещо конкретно, което да прояснява причините за повдигането на подобно обвинение? За какво например може да се похарчи такава сума (отчитаме факта с деноминацията, и все пак)?

В папките на делото има фактури за разходите. На моменти дори ти става смешно, защото е описана покупката на поцинковани кофи, доставката на лопати и други подобни. Аз не съм правила сметка на сумите според приложените документи, но се доверявам на изводите на разследващите, които в края на проучването си заявяват, че всичко е законно и че няма данни за повдигане на обвинение за злоупотреба със средства на военното министерство. И как да е иначе, като висши военни са одобрявали разходите. Така отчасти се разсеяха съмненията ми, които и досега се появяват при всеки мой неуспех да се добера до информация за проекта.  

В делото Царичина са замесени небезизвестни имена на учени, политици, държавници и т.н. Опитахте ли се да се свържете с тях? Стана ли ясно защо така драстично са променили мнението си за ценността на проекта и за работата на г-жа Логинова?

Интересни срещи и разговори имах. Не бих искала да цитирам имена, но уважавани професионалисти и учени, които отначало демонстрираха съпричастност към проекта, сега тотално отричат този факт. Не знам причината, но изглежда наистина странно. 

Според книгата основната цел на проекта е била Ели Логинова да получи и да изпише около хиляда страници с информация за миналото и бъдещето на Земята, в т.ч. оцеляването й. Разбрахте ли къде са отишли прословутите „тетрадки“, изписани с различни по графика знаци? И къде изобщо се намира цялата документация по проекта, съхранявана до приключването му в секретната секция на Генералния щаб и също впоследствие изчезнала?

От Израел до Русия са спекулациите по темата къде са „тетрадките“ на Елисавета Логинова. А тези тетрадки всъщност са ключът. Защото те са изписани с непознато писмо, а в страниците има рисунки и скици на техника, непознати обекти, човешки тела и… може би – ключ към лечението на нелечими за момента болести. Ако те се проучат чрез неограничените днес възможности на цифровите технологии, сигурна съм, че кодът в тях ще бъде „разбит“, а информацията ще стане достъпна. Има причини да вярвам, че някой някъде работи над тази задача.

И накрая, да сте се натъкнали на нещо интересно, докато сте правили проучванията си? Погледнато в световен мащаб, само в Царичина ли се случват такива неща?

Мои колеги се натъкнаха на интересни факти, които много ми напомниха начина, по който е започнал проектът „Царичина“. Един от тях дори публикува интервю с бивш висш военен от Съветския съюз, който разкри как секретна секция е разработвала проекти за общуване с извънземния разум. В Съединените щати е разработван проект за въздействие върху съзнанието на хора от разстояние и голяма част от включените в него военни са имали преживявания, близки до тези на Ели Логинова.

Благодаря Ви, че се съгласихте на това интервю! На пръсти се броят хората, които са готови да говорят открито за проекта Царичина. Очакваме Ви на премиерата на книгата на 21 юни.

Интервю на Дара Цветкова

Допълнителна информация

Май всички сме родом от Царичина
Видеообръщение на Е. Логинова
Откъси от книгата