На Коледния панаир–2019 синьорина Мортина ще дефилира със солидно портфолио от вече четири заглавия. След активната й лятна Ваканция на езерото Мистерия се задава романтичната зимна среща на чаровната госпожица с Приятеля призрак.

Историята. Действието се развива малко преди Погребението на Старата година, най-любимия празник на задружната зомби фамилия. В продължение на цяла седмица Мортина мярка странна призрачна момчешка фигурка на различни места край вила Упадък. Очарователното момиченце-зомби и прозрачният млад господин се сприятеляват. Той обаче не може да си намери място, защото го грози опасност от изчезване. Каква е причината, кой и как може да спаси тоз неспокоен дух? На ход, както винаги, е изобретателната госпожица, която си го харесва, а и той нея.

Ако от заглавието Мортина и приятелят призрак ви побиват тръпки, да знаете, че тръпката тук е съвсем друга. Топла, динамична и забавна романтична история с учестен пулс и сърдечни трепети, която няма да остави равнодушен ни един читател, а и зрител на чудесните илюстрации, сътворени от професионалния аниматор Барбара Кантини. Предпразничното зимно приключение на Мортина и светещото момче, малко поизбледняло, но със сигурност много симпатично, ще зарадва и малчуганите, и възрастните, които купуват книгите за славните дела Мортинини уж за децата си. В един вълшебен паралелен свят, майсторски сътворен в симпатичната стилистика на приказките за вампири, таласъми, зомбита и призраци, всъщност са валидни ценности, които наричаме човешки: състрадание, приятелство, щедрост, гостолюбие, кураж и т.н. Ето затова историите за Мортинините патила са…

…Да, да, точно за деца! И това малко бижу, четвърто в италианската колекция за деца, е също толкова забавно и изобилно подправено с веселяшки професионални илюстрации, които напират да се раздвижат в забавна анимация. (Да напомня, че преди няколко години сеньора Кантини стана Илюстратор на годината, а първата Мортина – История, от която да умреш от смях, е преведена на над 23 езика.)

Прескочете, ако познавате Морти отпреди. Талантливата авторка вплита в Приятеля призрак човешки послания и мъдри поуки от вечните детски приказки, с които приспиваме децата си. Впрочем, също като в предишните три заглавия. В История, от която да умреш от смях по-различното момиченце, за разнообразие зомби, и вярната му хрътка албинос Скръбен си търсят приятели тайно от леля Упокойна и цялото шантаво семейство. Защото всички имаме право на приятели, нали? В Мортина и омразният братовчед тъкмо най-дразнещият персонаж – досадникът Дилберт, спасява леля Упокойна от задушаващата прегръдка на любимия й бъбрив бръшлян. Смъртна опасност, в която леля се вкарва сама от прекомерна грижа за любимеца си, в случая растение. Във Ваканцията на езерото Мистерия Мортина се насилва да се върне в света на хората, макар че ужасно не й се иска (разбирам я отлично, а вие?). Ала дългът към родàта я зове: трябва да се спаси от конфискация вила Финтифлюшка, в която живее леля Вещиана. В последната (засега) преведена на български Мортина и приятелят призрак òправната синьорина избавя от беда изгубено момченце-духче, като изнамира забравеното му име. Морти, както винаги, е точна, в делата й цари ред и личи остър ум. Всичко се прави както трябва: проучване, разследване, проверка на хипотези, малка кражба (само защото е съдбовно необходима), тънко познаване на модата и прочее характеристики на професионалната детективска дейност. В крайна сметка децата разбират, а ние си припомняме, че единственият начин да спасим някого от изчезване е да запазим спомена за него. Ахааа, ето значи защо целите стени на вила Упадък са окичени със снимки от предзомбианския, тоест човешкия, период на целокупната Мортинина рода. От тях разбираме как са изглеждали в плът и кръв леля Упокойна, прачичо Фатален, баба Злокобна и дядо Гробовен, самата Морти като малка и т.н.

Това е само част от находчивите и заредени с настроение попадения на синьора Кантини, която, личи си, истински се забавлява, докато пресъздава в слово и рисунка житието и славните дела на дяволски находчивото и добросърдечно (хм, дали е удачно в случая?!) чудо-юдо. И при четвъртата си среща с Мортина ще се убедите, че тя е зомби-сладурана, която никога няма да остави някого в беда, че умът й работи на високи обороти, но инак си е стопроцентова кипра с класа и вкус (предимно към лилавото)… и още куп достойнства.

И да, любимите гъдели в състав картинка + коментар са на линия и в Приятеля призрак. Честно казано, личната ми класация от Барбара-Кантинините попадения се оглавява от неизменен първенец. Палтото от черен дебелугер на леля (няма да го обличам, прави ме дебела) от първата книга ми е абсолютен фаворит (Браво, Вера Петрова, брилянтен превод – тук и в другите три!). В Мортина и приятелят призрак номинирам: бъркоч от смокини от 1902 година, дома на червея Гнилчо, вампирските зъби на леля Упокойна, малките кексчета, пардон, къпкейкове с тиня и ларви и още няколко, но трябва да се видят втъкани в разказа.

Не знам дали деликатесно кексче с тиня и ларви или превъзходна кростата с гнила маруля от кухнята на вила Упадък са баш черешката на купа с коледни подаръци за малчуганите. От контактите си с малки и големи покрай Мортина обаче съм сигурна, че забавната, трогателна и чудесно илюстрирана история за сърдечните трепети между зомби и духче ще дезактивира още поне 2–3 предразсъдъка, приятно ще изненада големите и очаквано ще се услади на малките.

Впрочем точно в това е смисълът и на четвъртата блестящо изпълнена мисия на синьорина Мортина.

Дара Цветкова

Допълнителна информация

Към Чаровното хлапе Мортина е с ДНК-то на семейство Адамс и сбъркано име...
Към Втора среща с Мортина: Заплетено крими с братовчед-дразнител, бръшлян и хепиенд