Чаровното хлапе Мортина е с ДНК-то на семейство Адамс и сбъркано име. Трябваше да се казва Веселина, Виталина или Живка

Чаровното хлапе Мортина е с ДНК-то на семейство Адамс и сбъркано име. Трябваше да се казва Веселина, Виталина или Живка

Още нечовешки привлекателната лейди Мортиша от семейство Адамс ни показа, че компанията на персонаж с име, родеещо се със смъртта, обещава много настроение и хумор. И не задължително черен. Невръстната и дяволски чаровна госпожица Мортина пък си мисли, че е като всички останали, и не може да разбере защо грижовната й леля Упокойна не я пуска да си играе с децата от „не много далечното селце“. Е, има няколко незначителни разлики между Мортина и другите малчугани, но кое нормално хлапе ще се стресне, ако:

  • кожата му е малко по-бледичка („Или по-точно смъртнобледа, със сивкаво-зеленикав оттенък“);
  • и е кръглооко (така де, очите ти да са „Кръгли като топчета. И изпъкнали. И оградени с тъмни кръгове“, ама пък чудо голямо, защото нормалните хора с вкус знаят, че „лилавото е хубав цвят, пък и толкова модерен“)
  • и има някои особености, но пък кой нормален човек обича обикновените неща. Подробност е, че чат-пат някоя част от тялото на необичайното момиченце изпада, и добре, че е грижовният Скръбен услужливо да й я донесе, та тя начаса да си я пришие обратно.

А, да, Скръбен е любимата на Мортина хрътка-албинос, но малко ли нормални деца имат куче? И пак като всеки нормален човек, освен Скръбен Мортина си има голямо семейство. Сега, вярно че имената, подобно на носителите им, са леко шантави: вилата, в която живеят, се казва Упадък; лелята, видяхме, – Упокойна; кучо, както също видяхме – е Скръбен, дядо се зове Гробовен, баба – Злокобна. Най-приветливо е името на стария пощенски прилеп на леля, кръстен незнайно защо и на кого Ведър. Колкото до енергичната ни главна героиня, тя е МО-ртина, моля, не МАртина!

Има и други странности, но те са съвсем най-нормални, когато си момиченце-зомби.

Зомби или не, Мортина иска приятели като всички деца. Въпреки голямото семейство и милия верен Скръбен, бил той изкусен парижки „коафьор“. Въпреки голямата къща с многото стаи, Ужасното западно крило, Таванът с паяците, Скърцащата стълба и огромния двор. Дори въпреки гората зад оградата, в която да тича на воля. Обаче с едно условие, което вгорчава вкуса на свободата: никой не трябва да я вижда и чува. Да не говорим, че и съседските деца не напират да й идват на гости.

Някои малчугани може и да се примирят да си нямат приятели, но не и Мортина.

Не и Мортина!

Не я мислете, дяволски съобразителна и чаровна е, не я свърта на едно място, а и се задава Хелоуин. Гърмяща смес! Какво ли ще измъдри това мегасъобразително невръстно създание, за да се слее незабелязано с групичката маскирани деца? И какво ли ще стане, когато децата разберат, че Мортина изобщо не се е маскирала, тоест, че може и да е голям образ, обаче не е в образ?

„Мортина. История, от която да умреш от смях“ е само началото на весела, сърдечна и вълнуваща въображението поредица за приключенията на обаятелната госпожица Мортина. С всяка следваща книга ще се появяват нови герои. Във втората част „префърцуненият братовчед зомби Дилберт“ изпълнява специална мисия, а мис Мортина Холмс, доктор Скръбен Уотсън и компания нищят една завързана крими история. В третата отзивчивата госпожица среща (и не само) прелестно момченце призрак, което трябва да бъде спасено чрез откриване на забравеното му име, понеже той не си го помни, а това му трови следживота. Апропо, поредицата от съвременни приказки на талантливата италианка Барбара Кантини е преведена на няколко езика и набира популярност в Европа. Симпатичните илюстрации на професионалната художничка-аниматор (автор на илюстрация и текст; или на текст или илюстрация?) изобилстват от находчиви попадения – гъдел, невъобразимо приятен за мало и голямо. Ето няколко за разядка: снимки на „стари, ама много стари роднини“ още в човешкия им лик, особено тази на „прачичо Фатален в моряшко костюмче“, „Коженото палто на леля от черен дебелугер (не мисля да го обличам, прави ме дебела)“; Vermis Socialis – червей, типичен придружител на зомбитата, който също скоро ще избяга от чичо Фатален, защото „Трудно е да се намерят червеи, готови да изтърпят чичо“. Апропо, НИ-КО-ГА няма да познаете каква кошничка за сладкиши е понесла Мортина навръх Хелоуин. На мен ми е любим екшън планът на госпожицата за осъществяване на ГРАНДИОЗНАТА ИДЕЯ, който прилича на мисловна карта. (Като ви казвам, че хлапето е мегаинтелигентно…)      

Мда, непонятни за старшето поколение са любимите на децата и внуците ни бледи, прозрачни, рогати, опашати и кръвопийни персонажи, населяващи фолклора на тъмните измерения. Тоест по подразбиране те трябва да са страховити и плашещи. Това – за темата. Ако обаче родителите, бабите и дядовците погледнем на това влечение непредвзето, ще видим как отвъд привидно зловещите и наглед несъвместими с крехката детска психика герои прозират посланията и идеята, които захранват „Снежанка и седемте джуджета“ например, а и куп други любими на поколения класически приказки.

Поуката е проста и днес децата я схващат толкова по-естествено, колкото по-противоестествени като носител на доброто изглеждат гореизброените персонажи. Тя гласи, че всички, независимо как изглеждаме, заслужаваме приятели и човешко отношение.

Поне така трябва да бъде, нали?

Дара Цветкова (В състояние на пълен потрес от факта, че с лекота и симпатия възхвалява приказки за невръстни зомбита, духчета и прочее)

Категория: 

Още от Мнения за книги

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА