Чаровното хлапе Мортина е с ДНК-то на семейство Адамс и сбъркано име. Трябваше да се казва Веселина, Виталина или Живка

Чаровното хлапе Мортина е с ДНК-то на семейство Адамс и сбъркано име. Трябваше да се казва Веселина, Виталина или Живка

Още нечовешки привлекателната лейди Мортиша от семейство Адамс ни показа, че компанията на персонаж с име, родеещо се със смъртта, обещава много настроение и хумор. И не задължително черен. Невръстната и дяволски чаровна госпожица Мортина пък си мисли, че е като всички останали, и не може да разбере защо грижовната й леля Упокойна не я пуска да си играе с децата от „не много далечното селце“. Е, има няколко незначителни разлики между Мортина и другите малчугани, но кое нормално хлапе ще се стресне, ако:

  • кожата му е малко по-бледичка („Или по-точно смъртнобледа, със сивкаво-зеленикав оттенък“);
  • и е кръглооко (така де, очите ти да са „Кръгли като топчета. И изпъкнали. И оградени с тъмни кръгове“, ама пък чудо голямо, защото нормалните хора с вкус знаят, че „лилавото е хубав цвят, пък и толкова модерен“)
  • и има някои особености, но пък кой нормален човек обича обикновените неща. Подробност е, че чат-пат някоя част от тялото на необичайното момиченце изпада, и добре, че е грижовният Скръбен услужливо да й я донесе, та тя начаса да си я пришие обратно.

А, да, Скръбен е любимата на Мортина хрътка-албинос, но малко ли нормални деца имат куче? И пак като всеки нормален човек, освен Скръбен Мортина си има голямо семейство. Сега, вярно че имената, подобно на носителите им, са леко шантави: вилата, в която живеят, се казва Упадък; лелята, видяхме, – Упокойна; кучо, както също видяхме – е Скръбен, дядо се зове Гробовен, баба – Злокобна. Най-приветливо е името на стария пощенски прилеп на леля, кръстен незнайно защо и на кого Ведър. Колкото до енергичната ни главна героиня, тя е МО-ртина, моля, не МАртина!

Има и други странности, но те са съвсем най-нормални, когато си момиченце-зомби.

Зомби или не, Мортина иска приятели като всички деца. Въпреки голямото семейство и милия верен Скръбен, бил той изкусен парижки „коафьор“. Въпреки голямата къща с многото стаи, Ужасното западно крило, Таванът с паяците, Скърцащата стълба и огромния двор. Дори въпреки гората зад оградата, в която да тича на воля. Обаче с едно условие, което вгорчава вкуса на свободата: никой не трябва да я вижда и чува. Да не говорим, че и съседските деца не напират да й идват на гости.

Някои малчугани може и да се примирят да си нямат приятели, но не и Мортина.

Не и Мортина!

Не я мислете, дяволски съобразителна и чаровна е, не я свърта на едно място, а и се задава Хелоуин. Гърмяща смес! Какво ли ще измъдри това мегасъобразително невръстно създание, за да се слее незабелязано с групичката маскирани деца? И какво ли ще стане, когато децата разберат, че Мортина изобщо не се е маскирала, тоест, че може и да е голям образ, обаче не е в образ?

„Мортина. История, от която да умреш от смях“ е само началото на весела, сърдечна и вълнуваща въображението поредица за приключенията на обаятелната госпожица Мортина. С всяка следваща книга ще се появяват нови герои. Във втората част „префърцуненият братовчед зомби Дилберт“ изпълнява специална мисия, а мис Мортина Холмс, доктор Скръбен Уотсън и компания нищят една завързана крими история. В третата отзивчивата госпожица среща (и не само) прелестно момченце призрак, което трябва да бъде спасено чрез откриване на забравеното му име, понеже той не си го помни, а това му трови следживота. Апропо, поредицата от съвременни приказки на талантливата италианка Барбара Кантини е преведена на няколко езика и набира популярност в Европа. Симпатичните илюстрации на професионалната художничка-аниматор (автор на илюстрация и текст; или на текст или илюстрация?) изобилстват от находчиви попадения – гъдел, невъобразимо приятен за мало и голямо. Ето няколко за разядка: снимки на „стари, ама много стари роднини“ още в човешкия им лик, особено тази на „прачичо Фатален в моряшко костюмче“, „Коженото палто на леля от черен дебелугер (не мисля да го обличам, прави ме дебела)“; Vermis Socialis – червей, типичен придружител на зомбитата, който също скоро ще избяга от чичо Фатален, защото „Трудно е да се намерят червеи, готови да изтърпят чичо“. Апропо, НИ-КО-ГА няма да познаете каква кошничка за сладкиши е понесла Мортина навръх Хелоуин. На мен ми е любим екшън планът на госпожицата за осъществяване на ГРАНДИОЗНАТА ИДЕЯ, който прилича на мисловна карта. (Като ви казвам, че хлапето е мегаинтелигентно…)      

Мда, непонятни за старшето поколение са любимите на децата и внуците ни бледи, прозрачни, рогати, опашати и кръвопийни персонажи, населяващи фолклора на тъмните измерения. Тоест по подразбиране те трябва да са страховити и плашещи. Това – за темата. Ако обаче родителите, бабите и дядовците погледнем на това влечение непредвзето, ще видим как отвъд привидно зловещите и наглед несъвместими с крехката детска психика герои прозират посланията и идеята, които захранват „Снежанка и седемте джуджета“ например, а и куп други любими на поколения класически приказки.

Поуката е проста и днес децата я схващат толкова по-естествено, колкото по-противоестествени като носител на доброто изглеждат гореизброените персонажи. Тя гласи, че всички, независимо как изглеждаме, заслужаваме приятели и човешко отношение.

Поне така трябва да бъде, нали?

Дара Цветкова (В състояние на пълен потрес от факта, че с лекота и симпатия възхвалява приказки за невръстни зомбита, духчета и прочее)

Още от Мнения за книги

Ръководство за 12-седмичен курс по творческо писане

Плюс психотерапия за творци, които търсят начин да изживеят призванието си

Много питахте за тази книга, ето я пак. В чест на 30-то ѝ юбилейно издание ви предлагаме отново близка среща с творческото ви начало, при това насаме, в защитена среда....

Предговор: „За архитектурата“ на Витрувий

Елена Йонкова, преводач на текста от латински

Единственото произведение за теорията на античната архитектура и по-специално за архитектурата и строителната техника на Древен Рим, достигнало до наши дни, е прочутият трактат...

Витрувий и неговата вселена

Проф. д-р арх. Георгий Станишев за класическия труд на Витрувий „За архитектурата“

Никога не чета книгите, които трябва да тълкувам... За да не се повлияя...

Оскар Уайлд

Текстовете, написани върху книгата на Витрувий, многократно...

Архив

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА