Кратичка, но наситена, точна, въздействаща книга, която спокойно може да се нарече ръководство. За какво? За постигане на баланс. За всичко, което можем да направим сами, без външна помощ, за да се радваме на живота.

За кого е книгата. Не се смущавайте от фокуса „свръхсензитивни хора“. Най-малкото защото, по определението на автора „сензитивните хора са такива, понеже усещат енергиите и трябва някак си да се справят с тях“. Броят на този вид, да го наречем условно „Хомо сензитивис“, осезаемо расте, поне според наблюденията ни сред кибейските ПОчитатели. По-важният въпрос е дали текстът би послужил само на свръхсензитивния, или ще облекчи битието на редовия острочувстващ човек, роден със съмнителния късмет да живее в настоящите интересни времена. (И да, темата за кармата не е подмината. И да, съжителството на определения като „свръхсензитивен“ и „сензитивен“ е леко объркващо и може би ограничаващо, но не и повод за абдикиране.)

Четивото е полезно със своите ясни, значими, смислени и образни тълкувания на понятия, ключови за търсещите хора и свързани тясно с подбраните 30 практики. Всъщност тези понятия са важни за всеки ориентиран към духовно израстване човек. За повечето сме чували. Някои познаваме, но от друг ъгъл (например за 3-те периода в живота). Други пък може изобщо да не познаваме (да речем, годините на карма и посткарма, посочени като конкретни житейски периоди).

Практиките са 30. Както винаги, всеки мотивиран да се погрижи сам за благополучието на финото, оттам и на физическото си тяло, ще намери поне един полезен инструмент. Пробвайте упражненията, грешете, опитвайте отново, усещайте, преценявайте… Както казва авторът: „Ако сте готови и държите настоящата книга в ръцете си, значи сте на път към вътрешния мир и баланс“. Остава да направите първата, по-точно – следващата – крачка. Тя, знаете, изисква търпение и постоянство.

В откъса: Част от въведението, кои са сензитивните хора, как да четете книгата, основното упражнение

***

Въведение

Днес сред нас има много свръхсензитивни хора (ССХ). Мнозина са получили позволение да се преродят в този период на трансформация за планетата Земя. И така ние, решилите да дойдем тук сега, сме развити души – сензитивни. Не всички развити души са сензитивни, но на получилите този инструмент той всъщност е бил поверен. И щяхме да се чувстваме добре, ако живеехме в балансирано общество, но западното общество ни кара да страдаме. Като казвам „западно общество“, нямам предвид къде живеем, а по-скоро как живеем (какви са ритъмът и навиците ни; може да сме в Тибет или Непал и да водим „западен“ начин на живот).

Има много книги, посветени на духовното развитие, практики и теория, но повечето – макар и да обхващат доста от темите за здравословния начин на живот, енергийните практики и медитация – не засягат пряко проблемите (а където има проблем, има и възможност), с които сензитивните хора се сблъскват във всекидневието си. Много малко книги обясняват логиката и структурата на – както и причината за – сензитивността, да не говорим за ползите от нея от духовна гледна точка.

Честно казано, никога не съм попадал на книга, която се занимава с темата за сензитивните хора, написана от позицията на балансирания човек. Повечето като че ли са дело на хора, чието възприятие и мислене е доминирано от лявото мозъчно полукълбо и съответно е небалансирано. Дисбалансът, доминацията на лявото полукълбо в живота ни, е фундаменталната причина за страданието на сензитивните. Хората като мен, които са автори и учители и биха искали да са полезни за другите, могат да помогнат на някого само да достигне собственото им ниво, но не и повече.

Сензитивността е сложно нещо и изисква комплексен подход. Комплексен в смисъл, че обхваща много аспекти на живота. Но от друга гледна точка всичко е просто.

Нашата реалност е многомерна и ние сме многомерни същества. Но се опитваме да решаваме проблемите чрез линейно мислене, с други думи – само с помощта на лявото мозъчно полукълбо. Това означава, че се мъчим да решим проблемите в границите на и чрез начина на мислене, който ги е създал. Обществото ни не се стреми да реши проблемите, а да елиминира симптомите, така че субектът да е удобен за обществото и продуктивен за икономиката.

Пример за това е начинът, по който възприемаме и се справяме с емоциите, ума, съзнанието и подсъзнанието. Възприемаме ги като физиологични феномени и се опитваме да ги „тренираме“ по същия начин. Не ги удостояваме с правилно обучение или отношение и не се опитваме да ги балансираме. Изобщо не ги разбираме, така че как бихме могли да ги балансираме?

Свръхсензитивността, сензитивността и емпатията наистина оказват голямо въздействие върху физическото тяло; но тъй като идват от енергийните ни тела, а не от физическото тяло, към тях трябва да се подхожда от тази позиция. Сензитивността е талант или инструмент, който душата ни приема, преди да се въплъти, но този инструмент е толкова силен, че го разбираме като част от природата или характера на човека. Той не може да бъде отнет, но може да бъде коригиран и контролиран. Целта на инструмента, който наричаме „сензитивност“, е да приема огромни количества информация на фино ниво. Той е дар, ако знаем как да го използваме, и болезнено проклятие, ако не знаем.

В настоящата книга ще намерите причините и обясненията за сензитивността си и практически решения, чрез които да я превърнете от бреме в благословия. Простата истина е: колкото по-голям е потенциалът за страдание, толкова по-голям е и потенциалът за процъфтяване и щастие.

Западният читател е свикнал да получава много информация и обяснения от книгите (това е логичен подход на лявото мозъчно полукълбо). Ние вярваме, че ако прочетем за трансформацията, ще я преживеем. Но твърде изобилната информация без практика всъщност е по-вредна, отколкото полезна. Лявата страна на мозъка – всъщност целият мозък – е само един от начините, по които получаваме и анализираме информацията. Свръхангажираността на мозъка, особено на лявата му страна, носи на сензитивните хора много стрес, дискомфорт и страдание.

Книгата включва информация, обяснения и практики. Една от целите ѝ е да пренасочи вниманието ви от лявата страна на мозъка към балансирана дейност на целия мозък, както и към другите сетива. Предназначението на упражненията е да ви помогне да развиете и балансирате онова, което вече имате, като те са замислени така, че да отразяват фината ви структура. Трябва да се научите да правите нещата, изхождайки от перспективите, с които разполагате, сензитивността си и отвъд това, и стъпка по стъпка да намалявате доминацията на лявото полукълбо.

Написал съм книгата от собствената си позиция: тази на сензитивен човек, балансиран и със силна интуиция. Преди време и аз изпитвах същото страдание и дисбаланс, стараейки се да се впиша в обществото и да имитирам поведението му.

Настоящата книга съдържа цялата информация, която се надявам, че ще ви помогне. Като цяло я писах за читател, който е поел или се готви да поеме по духовната пътека; но упражненията са за всички – всеки може да ги включи във всекидневието си. Така че, ако не харесвате или не сте съгласни с някои части, ако написаното не ви докосва или интересува, или дори ако някои от думите ми ви се струват абсурдни, чувствайте се свободни да пропуснете тези части – стига да продължите да правите упражненията. Не забравяйте, че постигаме разбиране и знание чрез опита, а не чрез теорията. Упражненията в тази книга са опит и те ще ви научат на нещо както за своята природа, така и за вашата. Може да не харесате всички упражнения, да не смятате, че са съвместими с вас или да не виждате особени резултати, но въпреки това ви съветвам да ги правите всичките. Първата причина да правим упражненията е заради въздействието им върху нас; но опитът, който трупаме, като ги правим, също е ценен и важен. Бих искал да се постараете да намерите начин да продължите да изпълнявате и да успявате с упражненията, които дават относително по-малки резултати. Всичко това е част от себепознанието.

Книгата е структурирана по начин, който отразява вътрешния баланс на човека, вместо да е творение изцяло на лявото мозъчно полукълбо. В нея има много сърце, доброжелателност и любов. Четете от сърцето си, разбирайте с интуицията си и си дайте време.

Което не разбирате, оставете за по-нататък. Съзнателно споменавам много неща без обяснение, тъй като те са разгледани подробно на подходящото място в книгата. Просто продължавайте да четете, следвайте инструкциите и ще откриете онова, което търсите.

Забележка: Думата „сърце“ ще се появява на много места в книгата – понякога като идея за проявлението на душата, друг път като обозначение на енергийния еквивалент на сърцето или пък на физическия орган.

***

Освен всичко друго настоящата книга ще ви помогне да научите различни неща: как най-общо работят фините тела и каква е структурата им; как да коригирате сензитивността си; как да се пазите; как да отворите и балансирате някои от чакрите; как да функционирате в „алфа-царството“; как да се свържете с божествения си първоизточник, как да медитирате, как да балансирате непосредствените аспекти на съществуванието си (до които съзнанието ви вече е достигнало); за логиката в основата на някои езотерични практики; за подсъзнанието и как да общувате с него; за изчистването на страховете (и на другия боклук, от който нямате нужда) и контролирането на енергиите; за кармата; за вътрешния мир, себеуважението, любовта, щастието, емоциите и енергиите; как да вярвате на сетивата си, а не на логиката – и (разбира се) още много...

Желая ви приятно четене и ползотворно пътуване!

Кои са сензитивните хора?

Всъщност на свръхсензитивните хора няма нужда някой да им казва кои са „сензитивните“. На тях не са им необходими чужди дефиниции (казвам на „тях“, но имам предвид на „нас“). Ние просто знаем, че усещаме твърде много от заобикалящото ни, от хората край нас, от чуждите емоции, от настоящето и миналото... и не можем да подредим цялата тази информация. Тя оставя отпечатъците си върху нас – понякога за дълго; а твърде многото отпечатъци замъгляват собствената ни природа. Те наподобяват впечатления и ние действаме в съгласие с тях.

Ние, сензитивните, усещаме твърде много – от онова вътре и извън нас. Ние сме емпати. Странна способност, привидно безполезна в западното общество, но всъщност полезна за нас: тя е много важен инструмент. Също така вярвам, че интуицията и сензитивността са бъдещето и някой ден ще са задължително изискване за определени професии.

Единственият начин да проумеете защо този инструмент е толкова важен за вас, е да се учите от живота с него. Живейте с него, когато е балансиран и когато вие сте в баланс и той е от полза за собствената ви пътека и за заобикалящите ви хора. След като се научите да го използвате, няма да смятате, че има такова нещо като „прекалена чувствителност“. Затова е важно първо да го опознаете и да се научите да го балансирате.

Хората в западното общество се ръководят от лявото мозъчно полукълбо. То анализира, изчислява, разглобява и сглобява. То е линейно и ограничено. Симптомите, когато сме небалансирани и когато животът ни е предимно такъв, са преизпълненост с негативни емоции, вманиачаване по различни неща и ненужно задълбаване.

Кои хора смятаме за умни в такова общество? Физиците, лекарите, математиците, адвокатите, инженерите, софтуерните разработчици, накратко – мислещите с лявото полукълбо. Повечето съществуващи програми за развиване на мозъка и IQ са насочени към лявото полукълбо на мозъка.

Кой управлява обществото ни? Провежда изследвания и пише академични доклади? Казва ни от телевизионния екран, че са направили ново изследване, което доказва еди-какво си? Казва ни от какво трябва да се страхуваме и защо. Това „защо“ е много важно. То кара хората с рационално (и само рационално) мислене да приемат всичко, което им „продават“ от телевизионния екран. Управляват ни хора, чиито мозъци са в дисбаланс. Така виждат света и така ни ръководят. Такава е структурата на обществото ни, управлението и архитектурата ни (повечето ни сгради са квадратни и без заоблени елементи). Така анализираме и разбираме света. И така „учим“ децата си да живеят.

Училището, особено в миналото, макар че нещата се променят, е насочено главно към лявото мозъчно полукълбо, разнищването на идеи и оформянето им – към процеса на разбиране с лявото полукълбо.

Небалансираните хора лесно биват управлявани и манипулирани. Те приемат всичко, което звучи достоверно, рационално или логично (логично, за разлика от истинно, означава способно да се аргументира с вътрешен интегритет). Небалансираните хора лесно се влияят от негативните си емоции (в този контекст негативни означава емоции, свързани с оцеляването и с долните три чакри). Причината е, че лявото мозъчно полукълбо трябва да осигури решение, да бъде един от компонентите на цялото, а не да бъде възприемано като цялото. То се ръководи от емоциите, обикновено негативни, защото негативните емоции са проблем и мозъкът търси решения. Принципно то прекалява в търсенето на решение и така първоначалната му мотивация (негативните емоции, задвижили мозъчната дейност) става хронична. Мозъкът ще продължи да търси по-добро решение поради факта, че негативната емоция, задвижила дейността, така и не е изчезнала. Вместо това негативната емоция се превръща във втора природа.

Лявото мозъчно полукълбо действа като пералня, която пере едни и същи дрехи отново и отново. Постоянно решавайки екзистенциални проблеми (режим на оцеляване), обмисляйки едни и същи данни отново и отново, лявото мозъчно полукълбо ни кара да вярваме, че сме в режим на оцеляване, и така енергийните ни ресурси не могат да бъдат насочени към вътрешното щастие, още по-малко пък към духовното израстване. От мига, в който енергиите ни бъдат впримчени от лявото мозъчно полукълбо с помощта на негативните емоции като гориво, енергията от долните чакри не може да се издигне по-нагоре от третата чакра. Тази фаза е вредна за всеки, да не говорим за сензитивните хора. Ако искате духовно развитие, няма да го постигнете, без да решите този проблем.

При сензитивния човек направляваният от лявото полукълбо живот прави ситуацията още по-лоша. Тя е в разрез с природата на баланса, който сензитивните трябва да поддържат, и сензитивността им към чувствата и емоциите на другите ги превръща в лесна мишена. Трудно е да се справяме не само със собствените си свързани с оцеляването емоции (прекомерно раздути от лявото мозъчно полукълбо), но и с всички близки хора. Помислете за миг за някой познат – член на семейството ви, дете, интимен партньор, приятел; за някого, с когото живеете или виждате всеки ден на работа. Усещате ли го? Чувството, което се появи във вас, докато четяхте последните няколко реда? Когато си помислите за хора, които са ви нанесли някаква травма, дори и малка, споменът възниква в съзнанието ви като отражение на травмата.

Сензитивните хора си „припомнят“ чувството за енергиите на другите; така те си спомнят усещането за човека с неприятните енергии само като си помислят за него. Тези хора биват асоциирани с травмата или неприятното събитие. Ето коя е негативната страна на това да си (небалансиран) сензитивен човек.

Проблемът е, че от мига, в който изпитате негативните емоции, няма връщане назад. Или изчаквате достатъчно дълго нещата да се уталожат, или полагате огромно усилие да убедите себе си, че няма от какво да се страхувате и за какво да се притеснявате. Много е трудно да се отървеш от негативна емоция (казвам „емоция“ за улеснение; тук спадат и някои мисли).

Добрата новина е, че все пак е възможно – и всъщност доста лесно, ако знаете как.

Негативните емоции са много заразни особено когато сте сензитивни – тогава сте свръхуязвими. След като влезете в досег със света на негативните емоции и мисли на близките си хора – все едно дали по собствен избор, или по неволя, се претоварвате и се затваряте, бягате или търсите място, където да се чувствате в безопасност. Обикновено това са местата, където сензитивността ви вече не е обострена. Когато около нас няма хора, чувствата са по-малко. Когато сме сами, сме по-спокойни, тъй като няма кого да усещаме.

Сензитивността ни е по-притъпена и в други състояния, както при употребата на алкохол или наркотици. Те временно „изключват“ сензитивността, но не и други неща като енергийните отпечатъци или незащитеното алфа състояние (за което ще говорим по-нататък).

Тези състояния на седация не решават проблема. Седативните средства не ви предпазват от енергиите и емоциите на външния свят, а само ви вкарват в несензитивен режим. Преставате да чувствате, но процесите продължават. Още по-вредният аспект на седативните средства (като марихуаната) е, че задълбочават режима на медитативния транс. Този режим прави сензитивните и медитиращите много уязвими – мозъкът е в състояние на алфа-вълни и ние сме по-възприемчиви и отворени за други видове информация и (в известна степен) за подсъзнанието си. Сензитивните хора вече са (през повечето време) поне донякъде в алфа-състояние и са много податливи за него. Поради тази причина усещаме толкова интензивно целия спектър на заобикалящите ни чувства и енергии.

Ако използваме седативните средства по незащитен начин, дебел пласт „тъмни“ енергии покрива всичките ни сетива (включително голяма част от съзнаването), за да не ни позволи да усещаме външния свят и индивидите в него. Този дебел пласт е между етерното ни тяло и другите тела и в крайна сметка намалява сензитивността ни. Но енергийният поток също бива намален. От този момент нататък енергията ни не може да достигне телата ни и това би предизвикало болест в бъдеще.

Детството може да е време на благоденствие за някои от сензитивните, но дойде ли пубертетът, губим вътрешната връзка със себе си и светът ни обръща гръб. Случва се на всеки. Когато станем тийнейджъри, се пробуждаме за нова реалност и започваме да се търсим поради вътрешната откъснатост. Някои сензитивни хора се заляват да търсят отвътре връзката, която са имали преди, ала напразно. По-късно обикновено се опитваме да намерим отговорите навън. Но колкото по-нататък отиваме, толкова по-малко отговори получаваме. И някои от нас никога не ги откриват.

Вселената обслужва една цел: духовното израстване. Планетата ни е школа за овладяване (наред с другите неща) на емоциите и мислите във физическото тяло. На Земята има три вида хора от гледна точка на мотивацията им: бягащи от болката (болката е нещо ЛОШО), преследващи удоволствието (удоволствието е нещо ХУБАВО) и търсещи истината или духовното израстване (няма хубаво или лошо; всичко обслужва духовната еволюция, лична и колективна). С изключение на последния вид (търсещите истината) имаме три основни епизода в живота: детство, карма и посткарма (много е индивидуално и е различно при отделните хора, но за по-лесно предпочитам да го възприемам и представям така). Първите два вида могат да останат в етапа на кармата цял живот, плащайки и трупайки карма. Дори след като са приключили периода на кармата, те невинаги успяват да се съвземат и да изчистят последиците от този период.

Как да четете книгата

Ако сте готови за истините (принципите), описани в книгата, ще ги приемете, ще ги разберете със сърцето си и с интуицията си. Ще сте готови да ги приложите на практика. Няма смисъл да ги възприемате като догми. В догмите няма разбиране, няма израстване и може би няма истини. Ако не приемате някои от нещата в книгата, пропуснете ги за момента. Част от истините ще възприемете сега, други ще посеят семената за бъдещо разбиране.

Не искам от вас сляпо да следвате написаното в книгата, а да се опитате да не се дистанцирате от нещата, които предизвикват неудобство. Пробвайте упражненията и проучете и изследвайте всичко сами. Усетете енергията на всяко упражнение, преди да приемете нещата напълно. Дори и тогава се питайте дали сте го направили и усетили правилно. Бъдете търпеливи и позитивни. Ако сте готови и държите настоящата книга в ръцете си, значи сте на път към вътрешния мир и баланс.

***

От гледна точка на духовното развитие е по-правилно да възприемаме истините като принципи. Нещата, които практикувате сега, са пределът ви, съответно истината. След като се запознаете с по-висшите принципи, ще разберете, че истините ви са само полуистини. Абсолютните истини стават относителни и тогава откриваме нови абсолютни истини. Абсолютните истини са временни.

С духовното развитие достигате истини на по-високо ниво.

То повишава съзнанието ви до нивото на нова истина. Когато говорим за истината, си представяме нещо абсолютно; но единственият абсолют е Бог. Съзнанието ни пътува към „центъра“ на Бог. Пътуването е вечно, затова никога не стигаме до абсолютната истина. Докато съзнанието ни не достигне до по-висш принцип, настоящият принцип е абсолютната истина.

Това ясно се вижда при децата: те всеки ден откриват нов принцип. Ала само малцина от възрастните продължават да откриват по-висши принципи, обикновено при научните изследвания.

Всички цели стават средства за по-висши цели. Това е нормалният ход на всяко развитие. Нещо ме интригува днес и аз искам да го усвоя и овладея. Когато то стане част от мен, следващото нещо, което е свързано с първото, привлича вниманието ми и аз се заемам да го постигна. Новото нещо се е разкрило само благодарение на предишните ми постижения.

Като сензитивен човек съм искал защита и след като съм я получил, съм искал баланс, после духовно развитие и съм разбрал, че душата ми (Аз във висшите ми аспекти), заела мястото на всекидневната ми индивидуалност, иска да служи на другите. Тогава търся начини да го правя и всяко служене е стъпка към по-висша служба. Разбира се, службата също трябва да е в границите на личната пътека.

Забележка: Бог е много чувствителна и сложна тема. Животът ни е опит да открием какво е Бог с всичките ни налични средства: физически, ментални, емоционални; покой, безмълвия, висшите аспекти на Любовта и така нататък. Когато казвам „Бог“, имам предвид първоизточника на всичко, началото на всичко, първичния Идеал, който носи в себе си всички останали идеи. Ако се опитаме да проследим всяка представа до източника ѝ, накрая ще стигнем до идеята си за Бог. Всеки раздел в книгата започва с подзаглавие и завършва с едно основно упражнение и няколко допълнителни. Настоятелно ви моля да оставяте малко време между разделите. То е необходимо за осмисляне и интегриране на новите вибрации и навици, които упражненията развиват. Истинската трансформация идва от упражненията, не от теорията.

Основното упражнение е задължително, допълнителните са силно препоръчителни. Основното и допълнителните упражнения в повечето случаи са насочени към решаването на един и същи „технически“ проблем. След като се почувствате комфортно с основното упражнение, може да пробвате някои от допълнителните или пък всичките. Щом усетите, че контролирате нещата и сте жадни за още, преминете към следващата глава.

Книгата е построена така, че всяко упражнение развива „мускула“ за следващото. Ако вървите стъпка по стъпка, ще имате всички необходими инструменти, за да успеете в следващото упражнение и да развиете разбиране за вътрешните неща (и заради това имате сензитивност – за да можете да усетите вътрешното).

В много случаи запазвам обясненията за по-късно. Същото е с упражненията. Ако не посочвам конкретна времева рамка, то е, защото ви оставям сами да откриете подходящата. Тъй като целта на книгата е да постигнете баланс, има много неща, свързани с упражненията, които можете да откриете сами. Пробвайте да чувствате, да се проваляте, да продължавате да практикувате и да ставате по-добри. С други думи – израствайте. И когато напълно овладеете упражнението, оставете го и продължете към следващото...

***

Основно упражнение

(Сутрешната) свещ

Време и продължителност: веднага след ставане за около 5 минути.

КАКВО ДА ПРАВИТЕ

Вземете обикновена свещ, запалете я, поставете я пред себе си (на педя, педя и половина разстояние) и я визуализирайте.

КАК ДА ГО НАПРАВИТЕ

Отделете няколко мига да запомните свещта. След като сте сигурни, че сте запечатали образа ѝ, затворете очи и визуализирайте свещта в центъра на главата си (не се тревожете твърде много за локализирането на физическия център). Ако искате да сте по-прецизни, визуализирайте епифизната жлеза (отново – не се притеснявайте прекалено много за физическата прецизност). Щом е там, съсредоточете се върху нея. Останете концентрирани върху образа на свещта, който сте създали в ума си, за целия период от 5 минути. Трябва да има само тишина и свещ.

С напредването на практиката се старайте да си представяте свещта по-детайлно. Започнете да виждате създадения в ума си образ по-подробно: с детайли като текстура, цвят, контури и отражения.

КАКВО ДА НЕ ПРАВИТЕ

• Не се борете с мислите си и не ги потискайте. Те ще идват. Просто продължавайте да се съсредоточавате върху свещта. Ако забележите, че сте замечтани или че потокът на мислите ви е увлякъл, просто се върнете към свещта.
• Не позволявайте разсейвания, комбинирайки упражнението с други неща – музика, телевизия, хранене и така нататък.
• Не правете упражнението повече от 5 минути дори ако сте били съсредоточени върху свещта 10 секунди, а през останалото време сте се носили в облаците.
• Ако се появи чувство, не пренасочвайте вниманието си към него (дори то да е много приятно); останете съсредоточени върху образа на свещта.

КАК И КОГА РАЗБИРАТЕ, ЧЕ ДЕЙСТВА

Хората, които медитират или се занимават с други подобни практики, обикновено усещат ефекта в рамките на 3 до 5 дни.

При останалите ще отнеме малко повече време. Не мога да кажа колко. Просто продължете да правите упражнението. Ако не усещате ефекта, може би сте поставили образа на неправилното място в главата си или не се съсредоточавате върху свещта. Пробвайте, докато откриете правилното място. И продължете да работите по концентрирането си върху образа. Ще се усъвършенствате чрез упорство и повторение.

Може да ви се струва, че ще отнеме месеци, но не е така; упражнението е относително лесно и бързодействащо.

ЗАЩО ГО ПРАВИТЕ

Сензитивните хора са такива, защото усещат енергиите и трябва някак си да се справят с тях. Това упражнение укрепва концентрацията и събужда органа, който – заедно с концентрацията – ще ги контролира. Силата на концентрацията е сила на волята, а енергиите следват волята.

ТОЛКОВА ПРОСТО

Сутрин, свещ, само 5 минути, без разсейвания.

Това е най-простото, но най-важно упражнение. Ако не искате да го правите, няма смисъл да продължавате нататък; затворете книгата още сега. Наистина – упражнението е фундаментално и важно и ще е загуба на време да продължавате да четете, без да го правите.

Сега е добре да оставите книгата за около седмица или пък да препрочетете написаното дотук. Но за момента не продължавайте нататък. Правете упражнението със свещта 7 дни. Иначе основното упражнение в следващата глава (упражнението с топките енергия) няма да действа.

Към книгата „Укрепващи практики за свръхсензитивните хора“