Тази книга ще увлече и най-заклетите антиботаници.
Ако не бяха доказани по научен път, повечето аргументи и факти, исторически препратки, проучвания и документирани резултати (с изрядно цитирани авторитетни източници) щяха да звучат като фантастика.
Историята и супер силите на билката Скална роза, позната у нас като Памуклийка, са представени в хармоничната компания на увлекателни разкази за свойствата на Блатното кокиче, Лудото биле и пр. Злободневието наднича иззад темата за COVID-19 с внимателния анализ на теориите за възникването на пандемията и тревогата за бъдещето, свързана с еволюцията на вируса. Оптимистичната нота дължим на благоприятната роля, която билките, в частност Скалната роза, могат да изиграят за преборването на COVID.
Българският отпечатък в билкарството, впрочем радващ се на световно признание, става още по-отчетлив с появата на познавателната, сладкодумно разказана, аргументирана и вълнуваща монография на д-р Николай Колев.
***
КРАЛИЦАТА НА БИЛКИТЕ
Немалко билки са си оспорвали титлата „кралица на билките“ или „билка на всички билки“ и всяка една от тях е можело да я носи, но именно Скалната роза, въпреки непретенциозния си външен вид, най-много я заслужава – заради неповторимите си лечебни свойства, необикновената си устойчивост и адаптивност към екстремните климатични условия. Да не забравяме и дълбоката ѝ свързаност с историческото формиране на цивилизациите, процъфтявали около Средиземно море и в Близкия Изток, в което тя играе незаменима и дори водеща роля.
Легендата разказва, че Скалната роза била дадена на хората като дар от боговете, за чиито качества, те – древногръцките богове и богини – не успявали да се споразумеят и водили битка: боговете настоявали тя да лекува раните, получени в битките, докато богините държали тя да съхранява женската красота. Понеже никой от тях не отстъпвал, накрая били принудени да стигнат до компромис и така билката получила и двете качества.
Още по времето на Минойската цивилизация, зародила се през бронзовата епоха (2600 – 1100 г. пр.н.е.) на о. Крит, древните гърци събирали смолата (лавдан) и листата на Скалната роза, с които облекчавали почти всички заболявания – включително обикновени настинки, храносмилателни проблеми (стомашни язви), проблеми с дишането, тревожност, стрес, инфекции, сърдечни проблеми, треска, бързо заздравяване на рани и кожни болести. В Гърция била използвана като основна съставка на билковата отвара, с която измивали родилката веднага след раждане, за да предотвратят инфекции и следродилни усложнения. Събираната от растението лавданова смола ползвали не само като ефективно отхрачващо средство при възпаление на белите дробове, но и като съставка за овкусяване на тютюна. В южната част на Мароко запарката от листата се ползвала като природно средство за лечение на диабет, в Италия с водния ѝ екстракт се лекували спазми на червата и диария, а по време на големите чумни епидемии в средните векове – дори чума.
На науката Скалната роза е позната с ботаническото си название Cistus incanus (чете се Цистус инканус), дадено ѝ от бащата на ботаническата таксономия Карл Линей (1707 – 1778), който го използва за пръв път в труда си Species Plantarum, публикуван през 1753 г. Принадлежи към семейство Лавданови (лат. Cistaceae) – покритосеменни растения, включващо 8 рода и около 180 вида, главно храсти. Наричано още Розова скална роза (от англ. Pink Rock Rose) или Критска роза (а у нас известно като „Памуклийка“), растението е широко разпространено из цялото Средиземноморие, което е неговото родно място, най-вече из редица гръцки острови (Крит, Кипър), по крайбрежието на Италия, о. Корсика, о. Сардиния, Албания и Турция, където вирее в диво състояние. Също – в Либия, Мароко и Сирия. Вирее от Канарските острови и Мадейра до Кавказ и Израел, включвайки Иберийския и Апенинския полуостров, Балканите, Крим и Мала Азия. Привнесен вид в Калифорния (САЩ) и Нова Зеландия.
Широкоразпространена е и по сухите, каменливи, пусти, неплодородни и слънчеви места у нас – до около 700 метра надморска височина. Памуклийката расте на големи плантации предимно в предпланините на Странджа, по Черноморското крайбрежие, южните склонове на Огражден, Струмската долина, Беласица, Славянка, Средните Родопи (Ардино и Златоград) и Източните Родопи. Макар у нас тя да не се използва традиционно в народната медицина, все пак е позната като декоративно и медоносно растение. Пчеларите от тези региони добиват манов мед и цветен прашец от памуклийка, които са с много ценни лечебни качества.
Скалната роза заедно с други видове като Източния лопох (Trachystemon orientalis) са древни растения, наречени „реликти“. Те оцеляват след последния ледников период, започнал в началото на епохата на кватернера, преди около 2,6 милиона години, и сковал в лед по-голямата част от Европа, което довело до изчезването на значителна част от растителните видове. Всички високи планини били покрити от дебела ледена покривка, но на територията на България постоянни ледници се образували само по високите части на планините Рила и Пирин. Единствено благодарение на запазилия се топъл и влажен климат в доловете на Странджа, както и близо до бреговете на Средиземно море, се опазили живи най-устойчивите растителни видове – сред тях и Скалната роза. След края на застудяването окончателно се оформя съвременният облик на природната среда, растителния и животинския свят в Европа.
Странджанската флора се доближава много до тази на Кавказ и Мала Азия, като причината за това е, че преди около 7500 г. между Странджа и Мала Азия е съществувала широка сухоземна връзка, помогнала за свободното разпространение на типичната за Южното Черноморие растителност.
Скалната роза расте като вечнозелен нисък дървовиден полухраст (с височина до 1,5 м) с разклонени и тънки жилави клонки, покрити с голям брой малки месести и мъхести елипсовидни листа с издължена форма, зелени отгоре и сиви отдолу, и малки цветни пъпки, обвити в дебели защитни обвивки, приютяващи двуполови цветове, които разцъфват и увяхват за един ден, стимулирани от слънчевата топлина.
Долните листа са закръглени, а горните – продълговати и ланцетни. Цъфти през май – юли с впечатляващи, обагрени в тъмно до светлорозово цикламени цветове, ситно намачкани като салфетка, от които се образува плод – многосеменна кутийка, подобна на тази на мака, пълна със ситни, изобилни на брой твърди черни семенца. Заради атрактивните си и много ароматни цветове си спечелва името „Красивата лечителка“. Идеално пригодена да вирее върху безплодни каменисти места по крайбрежието, нагрявана безпощадно от слънцето през целия ден, без нужда от вода и брулена от силен вятър, тя е развила полезно съжителство със специфични гъбички по корените си. Именно те ѝ помагат да абсорбира по-лесно вода и минерали от почвата, за да оцелява в бедните на хранителни вещества почви дори без да пуска дълбоки и масивни корени. По корените ѝ обаче се образуват специфични удебеления – подобни на грудки – наричани „тубери“, разположени в близост до повърхността или непосредствено под нея, които са своеобразни резервоари за вода и хранителни вещества. Те са устойчиви на пожари и помагат на растението да преживее дълги суши, както и много бързо да прорасне след опустошителен пожар, когато цялата му надземна част е изпепелена.
Звучи като приказно описание на нежно, но безсмъртно цвете, което остава живо, устоявайки на всички стихии. И това не е мит, нито преувеличение, а истинската история на Скалната роза, заради която често я наричат растението Феникс (Phoenix plant). То е първото, което възкръсва от пепелта, след като пожар опустоши растителността в даден регион, подобно на митичната птица Феникс, която се възражда отново и отново от пепелта си.
Но с това не се изчерпват чудесата на това невероятно природно творение – Скалната роза е активен пирофит – така се наричат растенията, които сами предизвикват и използват силата на природните пожари за своето размножаване, възстановяване на почвените хранителни вещества, както и отстраняване на старите израстъци и заместването им с нови млади растения.
Ето как се случва това – в края на лятото, когато жегите са непоносими и температурите стигат своя пик, Скалната роза отделя обилно количество ароматна смола (лавдан). Тя покрива стъблото, листата и семенните кутийки и цялото растение става лепкаво, а около него се носи наситен боровосмолист сладък аромат.
Листата, стъблата и чашката на цветовете са покрити с миниатюрни секретиращи власинки (трихоми), които, погледнати под микроскоп, имат бутилковидна форма. Те са същинските фабрики за производство на ароматната лавданова смола, стимул за чието интензивно отделяне е горещото време през най-топлата част от деня.
Така зноят изпарява част от летливите смолисти вещества, създавайки ароматен облак около храста, подобно на бензинови пари. От високата температура на нагретия от слънцето въздух те се самовъзпламеняват и храстът изгаря в собствения си огън. Този естествен начин растението да се самообнови и да се справи с конкурентните видове около себе си е развиван милиони години. От пепелта на изгорелите растения Скалната роза успява да си набави така нужните ѝ минерални вещества за нов растеж.
Огънят, започнал от него, опожарява както самия храст, така и околните растения, превръщайки ги в пепел, богата на минерални вещества. Тя има мисията да подхрани новите семена на Скалната роза, за да покълне ново растение. Семената ѝ имат специфична особеност – нуждаят се от топлината на огъня за активирането си; така те получават стимул за растеж. Използвайки тази умна стратегия за оцеляване, растението успява преди всички останали да се възползва от богатата минерална пепел, образувана след пожарите, и израства върху този благодатен хранителен ресурс, в среда, лишена от растения-конкуренти.
Заради многобройните стресови климатични условия, на които са подложени растенията по Средиземноморието, като екстремна суша, интензивно слънчево греене, високи температури и бедни почви, те произвеждат големи количества специфични полифеноли (като рутин, кверцетин, мирицетин, камферол) – веществата, които им помагат да устояват на лошите условия. Именно те носят изключителните ползи за здравето ни.
Скалната роза е растението с най-високо съдържание на полифеноли (съдържанието на антиоксиданти в Скалната роза е 24,0 mmol/l, в червеното вино – 8,4 mmol/l, а в зеления чай – 5,2 mmol/l) в цяла Европа. Доказано е, че тя е три пъти по-мощен антиоксидант от зеления чай и сока от бъз. Защитава сърцето четири пъти по-добре от съдържащия се в червеното вино ресвератрол и е 20 пъти по-силен антиоксидант от прясно изцедения лимонов сок. Има също способността да елиминира тежките метали от организма, натрупани вследствие на вдишания цигарен дим (най-вече токсичния кадмий), старите амалгамени пломби и замърсената околна среда.
Към книгата „Красивата лечителка. Неразказаната история на Скалната роза – Билката на билките“
