Много питахте за тази книга, ето я пак.
В чест на 30-ото ѝ юбилейно издание ви предлагаме отново близка среща със собственото ви творческо начало, при това насаме, в защитена среда. Можете самостоятелно да поработите по темата с разкриването и шлифоването на своята креативност, без да търсите съмнителни курсове по творческо писане например.

***

Целева група на бестселъра са всички в криза на творческата идентичност – осъзната/неосъзната, приета/ отричана, неглижирана/драматизирана.

Темата: (пре)откриването на творческото начало, призванието, удовлетворението – не непременно в този ред. Азбучна истина е, че у всеки от нас дреме креативен потенциал, чието отключване (или рестартиране в случай на блокаж) носи усещането за пълноценност. Особено е валидно за хората, чийто център на тежестта е в гравитираща към изкуството област. Писането например.
Трудната част е как да събудим този потенциал.

Ценното в книгата е, че отлюспва всякоя елитарност от идеята за творческото начало, креативността, съзидателността – както и да го наречем, ще е код за божествената искра, която носим. Ще ви допадне деликатният подход към твореца у нас като дете, което обича да бъде глезено. Ако приемете идеята за детската природа на твореца, то задачите, напътствията и упражненията в книгата ще ви помогнат да напипате точката, в която висшият Творец и репликата му – вашата креативност, вибрират на една честота.
Джулия Камерън обяснява защо и как точно става тази работа.

Непоискани съвети: Не хабете сили да оспорвате вижданията на авторката (впрочем болезнено точни на моменти), не отричайте инструментариума ѝ за творчески рестарт като елементарен (признавам, че на места звучи така). Възможно е да надигат глава вътрешни съпротиви, тя ги обяснява добре. Просто опитайте, резултатът може да ви изненада, особено това със Сутрешните страници.
Пробвайте и да си спестите семантичните автосаботажи, които думи от високия регистър: Бог, творец, духовност, съзидателност, призвание, и т.н., често пораждат в началото на епоха, белязана от хегемонията на изкуствения интелект. Ибо неизбежна е таз висока лексика в открития разговор за обикновени неща, доколкото творческото начало/съзидателността е неделима част от духовността ни така, както краката и ръцете – част от физическото ни тяло (цитат).
Онова, от което се страхуваме, обикновено ни показва какво търсим.

Цената на отрицанието. Ако четете това, значи знаете какво се случва с човек, който неглижира вътрешния си творец. Причините са много, но като цяло картинката е „хем сърби, хем боли“. Скъпо си плащаме за избора, често несъзнателен, да се отчуждим от теми като „творчество“ и „призвание“. Както цитира Евангелието на Тома друга една кибейска книга – Великото дело на живота ти* (абстрахираме се от пластмасовия американски привкус на заглавието), внимание!:
Ако проявиш онова, което носиш в себе си, проявеното ще те спаси; ако не проявиш онова, което носиш в себе си, непроявеното ще те унищожи.

И пак стигаме до простата истина, че човек трябва се отвори за космичния поток – т.е. да се научи да иска и да получава от Вселената – ибо тя е, първо, безграничен и, второ, свободен за заинтересуваните лица ресурс. Естествено, книгата съдържа техники, упражнения и пр. полезни инструменти, които за жалост освен четене изискват правене и постоянство.

Какво ще намерите в „Пътят на твореца“

• Фазите, през които минава човек в хода на програмата по изкарване на светло и разгръщане на творческото начало
• Инструментът „Сутрешни страници“ → форма на медитация → прозрение за себе си → интелектуален комфорт и пр.
• Инструментът „Творческа среща“ и пътуването към себе си
• Всичко, което може да вкара някаква ненасилствена, забележете, системност в творчеството (работата по книгата е структурирана в 12 седмици)
• Как да възстановим усещането си за сигурност, идентичност, сила, пълнота, шанс, изобилие и т.н. – все активи, жизненоважни за твореца
• Кои са враговете на връщането ни към творческото начало и др.
• И още…

Джулия Камерън, от друга страна, е „на ти“ с материята. Драматург, сценарист и просто творец с интригующа биография (от житейския и творческия ѝ съюз с Мартин Скорсезе се ражда един от най-емблематичните му филми – „Шофьор на такси“ с „Оскар“ за най-добър филм през 1976 г.), изобилстваща с какви ли не върхове и спадове и почерпан от тях осмислен и споделен в книгата опит, тя е нещо като духовен учител, психоаналитик, наставник, предпочитан приятел, вдъхновител и ментор.

И така, книгата изкарва на светло съмненията, страховете, драмите, неврозите, които неизменно ни връхлитат, ако неглижираме творческото си начало и изберем наглед по-безопасен, но успореден на отредения ни път. Всяка жертва на подобен житейски дисонанс ще открие в книгата яснота. Да не е малко?!

Накратко, предлагаме спасителен маршрут на всеки дръзнал да поеме по Пътя на твореца, който към 30-то си издание, е вече добре утъпкан, осветлен и с ясна маркировка.

Дара Цветкова

* За жалост изчерпана, затова ви припомняме откъс от нея

Към книгата „Пътят на твореца: Ръководство за преодоляване на творчески кризи“