Химни на абсурда

Десетгодишен гледах филма „Даките“. В битка с римляните загина принцът – синът на главатаря. Племето устрои тридневен див купон с танци, вино и веселие – празненство за принца, отървал се от илюзията на този свят. Допускам, че оттогава у мен се породи афинитет към гротеската и вкус към абсурда. Дали аз ги привличам, или селективно попадат на мен – не е ясно. Следващите 55 години обаче ги доразвиха, защитиха и доведоха до апотеоз.

Разчекнат между комунизма в България и капитализма в Америка, пиша есета в хармония със сентенцията „От трън, та на глог“. Оттам и заглавието на тази кратка одисея – „Химни на Абсурда“. При последната проверка принципът на махалото все още беше в сила: всяка крайност търчи към своята противоположност – викат му „амплитуда“!

Етюдите са от двете страни на амплитудата – българо-американски хибрид. И не само! Пожелавам безопасно четене!

Даниел Божков-Дефото

Към откъс от книгата