Изкуството да бъдем щастливи

Сред огромната пирамида от непубликувани ръкописи, оставени от Шопенхауер, се крие един недовършен трактат по евдемонология - изкуството да живеем щастливо, който едва сега излиза за първи път на бял свят в издание, съобразено с насоките и указанията на автора. Шопенхауер замисля да създаде в афористичната традиция на Грасиан, Гьоте и френските моралисти, един наръчник с петдесет максими как да се живее възможно най-щастливо в един свят, в който „щастието и насладата“ са само непостижими химери, далечна Фата Моргана, докато страданието и болката са реалност, която се проявява непосредствено, без нужда от илюзии или очаквания“. С присъщата си яснота и непреклонност, Шопенхауер стига до извода, че щастието е само евфемизъм, докато „да живеем щастливо“ може да означава само да живеем по възможност най-малко нещастно, накратко, „да живеем поносимо“. Големият песимист ни предлага един изпълнен с предпазливост и скептицизъм пътеводител към онова щастие, което не е илюзорно и най-добре отговаря на истинската същност на човека и на вътрешната му способност за наслаждение.