Афоризми за житейската мъдрост

Остроумно, ерудирано  и проницателно книгата разкрива трагикомедията на човешкия живот, като едно безкрайно люшкане между болката и скуката, между материалната и духовната бедност. С драстичен жест се смъкват маските на Аза, а неутолимият ламтеж за богатство и престиж се оказва основният източник на страдания и беди.: „Значението, което отдаваме на чуждото мнение, както и постоянната ни тревога за него, по принцип надхвърля всякаква разумна цел, така че може да бъде разглеждана като масова или по-скоро вродена мания.“

Човекът, твърди Шопенхауер, трябва да търси щастието не във външните неща, а в самия себе си, във физическо и умствено усъвършенстване. Защото, предупреждава ни той, рано или късно всеки остава сам и тогава е безкрайно важно с кого оставаш насаме. Забелязвайки с горчива ирония, че „там, където търсим удоволствие, най-често намираме поучение“, Шопенхауер препоръчва най-непосредствената и чиста наслада - духовната. Тя не води до разорение, не съсипва здравето, не ни хвърля в двубой с чужди честолюбия.