„Процесът ПРИСЪСТВИЕ“ е практическо ръководство за самостоятелна работа, подчинена на намерението да се измъкнем от повтарящи се неблагоприятни сценарии, детски травми, компулсивни емоционални реакции, проявяващи се отначало като дискомфорт, а впоследствие като болестни симптоми. Книгата е наръчник за управление на собствения живот, което извежда човек до състояние, изпълнено със смисъл и радост. За да не звучи твърде подвеждащо приповдигнато (системата не е нито трудна, но изисква постоянство и преодоляване на леността), ето как разбира смисъла на Пътуването през Процеса авторът Майкъл Браун: „Целта е не да се почувстваме по-добре, а да станем по-добри в чувстването. Казано иначе, не търсим щастието, а се отваряме за него.

„Процесът ПРИСЪСТВИЕ“ е от книгите, чийто текст е с висока степен на сцепление. При този вид е най-трудно да се откъсне относително самостоятелна част, която да даде достатъчно добра представа за цялото – толкова органично са навързани нещата, в това число повтаряните съзнателно твърдения. Така е и при „Силата на настоящето“ на Екхарт Толе, а тази прилика между двете ръководства за духовно израстване далеч не е единствената.

Дано избраното помогне на читателя да се ориентира колко полезна и навременна за всеки човек е тази книга, независимо от годините, опита и жизнената му ситуация. „Тази книга е за Вас“, ще прочетете на титулната страница. Издателят КИБЕА се присъединява към думите на автора Майкъл Браун и на преводача д-р Ивайло Симеонов:

Благодарим Ви, че си правите този подарък!

***

Из ЧАСТ I. Настройване  към  „Процеса ПРИСЪСТВИЕ“

Автентично израстване вместо външна промяна

Често предприемаме подобни на Процеса ПРИСЪСТВИЕ начинания, тъй като искаме да променим себе си.

Когато погрешно вярваме, че ние сме нашите преживявания, наместо да съзнаваме, че сме Присъствие, което има преживявания, много вероятно е да се опитваме да изцелим себе си чрез промяна на поведението, външността или обстоятелствата. Последните са по-скоро изражение на това, което сме, и представляват преживявания, през които понастоящем преминаваме.

Неосъзнаването на тази истина, неспособността да различим това, което вече сме, от изживяванията, през които в момента преминаваме, води към непрестанно външно правене.

Макар и да не можем да променим себе си, определено можем да променим качеството на преживяванията си.

Навлизането в Процеса ПРИСЪСТВИЕ ни призовава да коригираме разбирането си за това, което наричаме „движение“. Обикновено когато говорим за движение, имаме предвид физическо събитие, подобно на преместване от едно място на друго. Наистина, във физическия свят няма пътуване без физическо придвижване.

Процесът ПРИСЪСТВИЕ включва различен вид движение, което не произтича от физическа активност; дейност, която не е просто преместване, а има за резултат промяна в качеството на жизнения ни опит – промяна, която винаги води до по-голяма автентичност.

За да илюстрираме разликата, нека си представим как постъпваме обикновено, когато не сме доволни от качеството на живота си. Променяме обстоятелствата, в които се намираме, чрез смяна на партньора, промяна на работата или преместване в друг град или дори страна. Този тип промени изискват сериозни физически действия.

Бягането в кръг, при което не стигаме доникъде, е придвижването, подкрепено от този свят като средство да поправим неудовлетворението от качеството на живота си. Проблемът е, че в момента, в който се установим на новото място, неизбежно разбираме, че въпреки променените физически обстоятелства неудовлетвореността ни се появява отново. Така е, защото, макар да сме реорганизирали обстоятелствата, не сме инициирали автентична промяна вътре в самите нас. Както някой е казал: „Където и да отидем – все сме си ние“.

Всички под една или друга форма сме преминавали през подобно разочароващо преживяване. Такъв тип реорганизиране не е нищо друго освен суматоха – за която по-добрата дума е „драма“ – и използваме я, за да назовем безсмислените действия от този род. „Драма“ е физическото, менталното или емоционалното действие, което се фокусира върху променянето на резултатите, без да изследва причините за тях.

Процесът ПРИСЪСТВИЕ ни води отвъд драмата чрез активиране на автентична промяна. По-голямата част от несъзнавания подход към живота произтича от Параграф 22, поради което винаги прибягваме до драма, освен ако не активираме автентична промяна в преживяванията си. Докато продължаваме реактивно да бягаме в драмата, не ще успеем да активираме автентично развитие. Процесът ПРИСЪСТВИЕ ни показва как да се освободим от този Параграф 22, като ни учи как да интегрираме блокираните емоции. Ефектът от освобождаването им се отразява автоматично върху физическите, менталните и емоционалните преживявания.

Чрез повишаване на способността да анализираме първопричината ние активираме автентичното преминаване през живота си, без да прибягваме до драма. Тук наричаме този подход „алхимия“. Само след като осъзнаем ефективността на този алхимичен подход, сме готови да се сбогуваме с драмата. Посредством алхимията на автентичността безсмислието на цялата ни драма става очевидна.

С навлизането в Процеса ПРИСЪСТВИЕ слагаме началото на трансформация от състояние „правя“ към състояние „съм“: от гледане към виждане, от чуване към слушане, от дискомфорт към баланс, от отчужденост към обединение, от не-автентичност към автентичност, от фрагментиране към интеграция, от търсене на щастие към отваряне за радост, от отмъщение и обвинение към прошка, от неправилно към истинско възприятие, от оплакване и съревноваване към съчувствие, от несъзнателно към осъзнато поведение и от блуждаене във времето към изживяване на осъзнатост за настоящия момент.

Всички промени, описани по-горе, са вариации на една и съща промяна – от преструване към Присъствие. Тази трансформация се постига единствено чрез използването на вниманието и намерението, за да настроим своето почувствано усещане („вътрешното телесно усещане“, както го нарича Екхарт Толе).

Заради примера, който светът ни показва, ни е трудно да си представим постигането на автентична промяна в настоящите обстоятелства без драма. Вероятно още с навлизането в Процеса вече му придаваме излишна драма-тичност. Така например може да възнамеряваме да откажем пушенето или спрем други зависимости, да се поставим на специална диета или да прибавим тренировки към ежедневната си рутина – всичко това, докато преминаваме през Процеса ПРИСЪСТВИЕ! Винаги, когато се опитваме да променим някакъв аспект от живота си като средство да се почувстваме по-добре, автоматично се ангажираме с драма. Драмата фокусира вниманието върху последиците, а не върху първопричината. Като допуснем възможността, че онова, което ни е необходимо сега, не е толкова драма, колкото активиране на автентично израстване, ще си спестим прахосването на енергия в опитите да допълним Процеса с предприемането на ненужни външни действия.

С навлизането и в хода на Процеса ПРИСЪСТВИЕ сме призовани да не оценяваме преживяванията си по това колко добре се чувстваме. Призовани сме да не очакваме това пътуване да е „лесно“. А сме приканени да целим за себе си автентично преживяване, дори и ако това ни носи дискомфорт.

Приканени сме да приемем възможността ключът към възстановяване на хармонията в качеството на нашия живот да се крие в личностното емоционално израстване. Приканени сме и да приемем, че емоционалното развитие върви ръка за ръка с преживяването на не-знаене.

Външността, поведението и обстоятелствата – такива, каквито са точно сега, представляват акумулирани последици от настоящото състояние на емоционалното ни тяло. Способни сме да променим аспектите, които не харесваме. Автентичните трансформации, които водят до трайни промени в живота ни, се осъществяват единствено чрез промяна в първопричините. Промените в поведението, външността или обстоятелствата могат да ни донесат само временно облекчение, но не и постоянна развръзка, не и интеграция.

Прибягването до драстични външни промени е проява на подсъзнателното желание да контролираме и потискаме това, което се случва. Подобно реактивно поведение поражда сътресения. То води до предприемане на прибързани и мащабни промени, което е неосъзнат начин да се самосаботираме. Процесът ПРИСЪСТВИЕ ни разкрива чрез опит, че единствено коригирането на първопричината – чрез активиране на автентични промени в настоящото състояние на емоционалното ни тяло – води до реализиране на трайни промени.

Нужно е да следим за всяко намерение да предприемем големи външни промени в поведението, външността и обстоятелствата. Препоръчително е да си позволим почивка от външните драми и да отложим внезапните промени за след завършването на Процеса. Внимавайте с импулсивното поведение, което има за цел да предизвиква драстични промени. Възприемайте думите „импулсивен“ и „драстичен“ като индикатори за драма.

Никой не би могъл да каже какво се изисква от нас. При все това сърцето знае разликата между насилването на събитията и позволяването да се случват естествено. Не направлявайте реката! Докато преживяваме Процеса, мисленето и ангажирането с външни физически „дела“ ни отдалечава от директното почувствано усещане. Ако усетим, че получаваме прозрения, които ни подтикват да предприемем някакви големи промени във външността, поведението или житейските обстоятелства, нека се съгласим просто да бъдем за известно време с тях, преди да пристъпим към действия. Позволете на импулса трябва да направя нещо „да подиша“, така че да осъзнаем дали е в същността си валиден отговор, или реактивен рефлекс. Импулсите за драстични действия често изригват в хода на емоционално процесиране като реакция към неосъзнато емоционално обуславяне, което пробива с цел интегриране.

Когато погрешно се опитваме да променяме себе си, фокусирайки се върху поведението, външността или обстоятелствата, все едно местим радио из стаята в опит да намерим желаната станция. Пътуването, инициирано от Процеса ПРИСЪСТВИЕ, в което се учим как да подобрим качеството на живота си в неговата дълбока същност, изисква да оставим радиото точно там, където се намира в момента. Нужно е само да насочим вниманието и намерението си към копчето за настройване. В сравнение с драмата това е много по-прост подход и помага да намерим музиката, която ни е потребна в момента.

Преживяването на осъзнатост за настоящия момент не се намира навън в света, а е вътрешно състояние – дело на същността ни. Веднъж активирана чрез емоционална интеграция, осъзнатостта за настоящия момент автоматично се отразява и в житейските ни преживявания.

Активирането на осъзнатост за Присъствие е безплатно и достъпно за всички без оглед на външна сегрегация по цвят, каста или религия. То не изисква обреди, ритуали или догма. Наше рождено право е умението да сме отговорни за първопричините.

Пътуването през Процеса ПРИСЪСТВИЕ е лесно и нека не го усложняваме с големи усилия да свършим тази сърдечна работа „правилно“ чрез добавянето на излишни дейности. Подобна драма е прахосване на енергия. Тя е като да хвърляме прах срещу насрещен вятър. Всичко, което се изисква от нас, е с постоянство да прилагаме дихателната практика, съзнателните отговори и да четем текста с възприятийните техники [Част III].

[…]

Из Пътят на осъзнатостта и 7-годишният цикъл

7-годишният цикъл
С приближаването на 7-годишна възраст предимно емоционалното развитие, започнало в момента на напускане на майчината утроба, се забавя, а за повечето от нас и напълно спира [преди това е разгледана динамиката „от емоционалното“ през „менталното“ към „физическото“]. На 7 детството официално завършва. Вече сме малки момичета и момчета. Казват ни, че е време „да пораснем“ и затова формалното ни обучение започва тогава. Тази възраст е преходна точка, която бележи края на фокусираното развитие на емоционалното тяло и начало на развитието на менталните способности. От 7 до 14-годишна възраст ни обучават ментално да разбираме и да развием основите на комуникативни умения: говорене, четене и писане. Приучават ни и на подобаващите за обществото, в което сме родени, обноски.

На около 14-годишна възраст се срещаме с друга преходна точка: менталното развитие се фокусира върху онова, което другите предвиждат да ни е нужно, а именно да поемем смислена физическа роля в обществото. Тази промяна във фокуса е придружена същевременно с повишена физическа осъзнатост за обкръжението ни и за взаимоотношенията, които имаме с него и в него. Пренасочването на вниманието от предимно менталната към физическата проява се разгръща и във физическото тяло с периода на пубертета.

Пубертетът бележи края на втория 7-годишен цикъл на ментална социализация и адаптиране и е началото на третия. През него се засилва развитието на взаимоотношенията с физическия свят. Вече сме тийнейджъри. През третия 7-годишен цикъл нарастват познанието за собственото ни тяло, както и физическите ни взаимоотношения със света. Привлечени сме от едни и отблъснати от други човешки същества. Избираме средата си. Вниманието ни е насочено към менталното очертаване на това как ще изпълним ролята си като физически способни и отговорни хора. Най-често краят на третия 7-годишен период се отбелязва с празнуването на 21-вия рожден ден. Вече сме млади зрели хора.

Процесът ПРИСЪСТВИЕ демонстрира чрез личен опит, че в контекста на естествения поток на пътя на осъзнатостта през първите три 7-годишни цикъла, първопричината за настоящите физически преживявания не се корени в актуалните физически обстоятелства. Нито пък произхожда от моментните мисловни процеси. Като учи как да активираме физическо присъствие, последвано от ментална яснота, Процесът ПРИСЪСТВИЕ разкрива чрез опита, че първопричината за настоящия дискомфорт се корени в първия 7-годишен цикъл на емоционалното ни развитие в детството.

Емоционалните семена, посадени предимно енергийно чрез почувствано усещане през първия 7-годишен цикъл, покълват в настоящия дискомфорт, освен ако не са съзнателно интегрирани. В резултат на постоянния дискомфорт раждаме реактивни ментални състояния – мисловни форми, проявяващи се съответно като небалансирани състояния и обстоятелства, които преживяваме във физическата сфера. В тази книга ще наричаме механизма на основополагащото посяване „емоционално обуславяне“, или „импринтинг“.

Процесът ПРИСЪСТВИЕ предлага дълбокото прозрение, че в емоционален план, откакто сме излезли от първия 7-годишен цикъл, нищо ново не се е случило. Макар и да ни се струва, че ежедневно преминаваме през нови физически обстоятелства и ментални преживявания, на емоционално ниво нищо не се променя, освен ако не го интегрираме съзнателно.

На ниво чувства на всеки 7 години повтаряме същия цикъл, програмиран в емоционалното ни тяло посредством преживяванията през първите 7 години. Като се научим как да различаваме скритите емоционални течения, които пропиват целия ни ментален и физически опит, ще осъзнаем, че само привидно сме пораснали и имаме наглед различни преживявания.

На 14-годишна възраст вниманието и намерението обикновено са транс-фиксирани върху физическите обстоятелства. Намираме се в ментален транс, фиксиран в материалния свят, който е от значение за нас. Като възрастни възприемаме единствено солидната външност на нещата. Тъй като физическият свят – с присъщата му циклична природа, изглежда, постоянно се променя и подновява във всеки един момент, заживяваме с илюзията за непрекъсната промяна. Привидната продължителна променливост е трик на физическия свят. Това е голямата илюзия. На Изток тази ловкост на физическия свят се нарича „майа“ (Maйа – в будизма богиня на привидността и измамата. – Бел. прев.).

Процесът ПРИСЪСТВИЕ разбулва триковете на физическия свят, като ни учи как да вникваме под повърхността на нещата. Постигаме го с използването на почувстваното усещане, за да проникнем в дълбочина, отвъд физическите обстоятелства и менталните истории, които си разказваме.

Така достигаме до емоционалното съдържание на живота – и го виждаме. Виждането и разбирането се постигат, като си позволим да чувстваме аспекти от преживяванията си, които дълго сме потискали. Когато усвоим това виждане – това почувствано усещане – ще осъзнаем, че всички до един прилежно, макар и несъзнателно, повтаряме програмирания в емоционалното ни тяло модел от детството.

Несъзнателното повторение на този емоционален модел е в основата на блуждаенето във времето. Осъзнаваме, че не е възможно да постигнем осъзнатост за настоящия момент само чрез ментални и физически промени в настоящите обстоятелства – като да си свалим часовника от ръката. Постигаме я, като интегрираме енергийните последици, белязали емоционалното ни тяло в резултат на неблагоприятните преживявания в детството.

Преминаването през Процеса ПРИСЪСТВИЕ ни прави способни да разпознаем повторяемите и затормозени състояния, отразени в личната ни енергийна структура. Последната от своя страна ни показва, че наистина живеем в миналото и постоянно предвиждаме бъдеще, в което покорно възпроизвеждаме емоционалното съдържание на миналото.

Преминаването през Процеса ПРИСЪСТВИЕ също така ни разкрива, че с наближаването на 7-годишната си възраст сме преживели емоционална смърт. Енергийно това е първоначалната мъртва точка, от която сме поканени да се пробудим. Повтарящите се емоционални модели са сънят, който на повърхността на нещата изглежда реалност. Научавайки се да виждаме под повърхността на това сънно състояние, разкриваме нещо удивително: възрастните, живеещи в ръководената от ума физически транс-фиксирана и основана на времето парадигма, всъщност са „умрели деца“. Умирането на детето у нас, за да станем приемливи възрастни, е механизъм за справяне, а не необходимост. Само привидно сме мъртви. В наши ръце е да разкъсаме себе-изфабрикуваните възприятийни окови на зрелостта и да освободим вътрешното си дете от тъмницата на преструвките. С натрупването на преживявания, необходими, за да освободим своята невинност (вътрешно чувство) , ние се приготвяме да навлезем в нова парадигма, в която вътрешното ни чувство и външните преживявания пребивават в хармонията на балансираните везни на мъдростта. [Игра на думи: innocence (невинност) – inner sense (вътрешно чувство) – бел. прев.)

„Защо това продължава да ми се случва?“, си казваме за повтарящите се отново и отново ситуации. Осъзнаваме защо се питаме и защо чуваме други да се питат същото, щом поемем съзнателното пътуване през динамиката на своите дълбоки емоционални течения. Не сме озадачени от физическите обстоятелства или от повтарящите се истории, а от начина, по който се чувстваме (емоционалното състояние), когато нещата продължават да се повтарят. Почувстваното усещане е реакция на емоционалните цикли от детството, които се преповтарят в настоящите ни преживявания. Неинтегрираният емоционален багаж на досегашния ни живот се повтаря постоянно и е причина за проявления на ментален и физически дискомфорт.

С осъзнаването на факта, че постоянно и несъзнателно възпроизвеждаме емоционалния резонанс от детството си, правим първата стъпка към пробуждането от сънното състояние. Разбираме, че е безсмислено да се занимаваме с промени във физическите обстоятелства, когато целим автентична трансформация в качеството на живота си. За кратко и по навик полагаме усилия да променим обстоятелствата или историята, която си разказваме, но в края осъзнаваме, че тези действия и суматоха са драма и не постигат нищо.

Една от причините емоционалният опит от първите 7 години да остава неинтегриран, е, че човешките преживявания не са само на емоционално ниво. Те имат също и ментален, и физически компонент. Пълното интегриране на дадено преживяване се случва на всички нива – емоционално, ментално и физическо. През първия 7-годишен цикъл сме способни да взаимодействаме с околния свят емоционално, но менталните и физическите ни способности не са достатъчно развити, за да участват в интегративния процес. Затова и когато сме на около 7 години, светът се намесва, като налага формално образование, но по този начин „замразява“ емоционалното развитие. Ако това не се случва, не бихме се фокусирали върху развитието на менталните – впоследствие и физически качества, като всички те са ни нужни, за да може с времето да станем напълно завършени.

Процесът ПРИСЪСТВИЕ няма за цел да ни произведе „друг живот“ извън този, който вече живеем. Не се стремим към „блаженство“ или „просветление“. Намерението ни е пълно приемане на това-тук-сега, а не избягването му или преследване на нещо друго. Учим се как да присъстваме в този живот, тук и сега. Постигаме го чрез вслушването в усетените послания от емоционалното ни обуславяне. Откриваме как да използваме вниманието и намерението, за да върнем осъзнатостта си там, където емоционалното развитие е било внезапно прекъснато – там, където Присъствието е било осуетено от преструване.

Постигайки го, ще осъзнаем от опит защо е необходимо целенасочено пътуване отвъд физическите илюзии и менталното объркване, за да реактивира и съживи енергиите, отговорни за автентичната промяна. Съзнателно се движим привидно обратно на пътя на осъзнатостта, дезактивирайки напрегнатия емоционален товар на 7-годишния цикъл върху настоящите си преживявания. Завесата на миналите травми е разкъсана заедно с проектираното бъдеще, позволявайки радостта и красотата, присъщи на настоящето, да се открият. Задачата не е лека, но заемем ли се с нея, ще осъзнаем, че е една от най-значимите цели, някога поставени пред нас.

„Пътуване назад“ не е най-подходящото название. То има смисъл само защото живеем в парадигмата на линейното време и така си мислим, че постоянно се движим напред. Докато не интегрираме миналото си, се въртим в кръг, подобно на куче, което гони опашката си. По-подходящо описание на пътуването, активирано от Процеса ПРИСЪСТВИЕ, е предприемането на движение навътре към вибрационна осъзнатост.

Външната обвивка на живота ни е физическа и си остава такава, докато възприемаме всичко като „материя“. Когато се научим как да пристъпим навътре в себе си, преминаваме първо през менталното, достигайки емоционалното, което е на една стъпка от вибрационното. Ако не интегрираме съзнателно напрегнатите емоционални състояния, няма да развием способността да поддържаме вибрационна осъзнатост. Можем да опитваме физически и ментални способи, за да се докоснем за кратко до нея, но без емоционална интеграция оставаме неспособни за продължителното оставане там.

Пътуването в посока навътре по пътя на осъзнатостта не е непознато за нас. Ние поемаме по него винаги, когато желаем да се свържем с източника си. Забележете как се моли едно дете: първо коленичи и събира ръцете си една до друга (физически акт); след това говори (ментален акт); най-сетне невинните му слова докосват сърцата и активират вътрешно усещане (емоционално). Обратният път към общение с източника през пътя на осъзнатостта е от физическото през менталното и емоционалното до вибрационното.

Процесът ПРИСЪСТВИЕ не само припомня пътя, който сме изминали, за да влезем в света на възрастните, разделяйки се с детската си емоционална невинност. Той също така ни напътства как да се завърнем към своя 7-годишен цикъл с намерението да интегрираме преживяванията, обусловени в емоционалното ни тяло. Ако не се завърнем по пътя на осъзнатостта и не донесем мир на детето у нас, ние си оставаме неинтегрирани възрастни. В резултат няма да постигнем автентична промяна в настоящия ни живот, нито пък ще успеем да възстановим хармонията в менталното и физическото си състояние.

Седемгодишният цикъл постоянно се променя в съответствие с настоящата акселерация в еволюцията. Например жизнените цикли на днешните деца може да са съкратени до 6- и дори до 5-годишни периоди поради прехода им от емоционално към ментално развитие в по-ранна възраст. Но за целите на Процеса ПРИСЪСТВИЕ наричаме тези повторяеми енергийни периоди „7-годишни цикли“.

Чрез преживяването на Процеса ПРИСЪСТВИЕ постепенно интегрираме емоционално заредените последици, които първият ни 7-годишен цикъл оказва върху качеството на настоящия ни живот. Повтарянето на процеса повече от веднъж изцяло прекъсва енергийния цикъл, тъй като отстранява вътрешните възприятийни бариери, резултат от емоционалната смърт, която сме преживели с порастването.

Когато този цикъл се разруши, заставаме на ръба на една нова възможност. Програмираното ни съзнание, че имаме минало и съответно проектирано бъдеще, се разтапя във вечния момент на Присъствието. Тогава се разтваря и енергийното възприемане на противоположностите и съзнанието целенасочено се слива с единното вибрационно поле.

Забележка: Не се притеснявайте, че може да не разпознаете 7-годишния цикъл в живота си. Не е нужно да го разберете ментално, за да го интегрирате. В хода на Процеса ПРИСЪСТВИЕ ние интегрираме програмираните модели независимо от това дали ги разбираме с ума си. Идентифицирането на 7-годишния цикъл се постига най-добре чрез прозрение, а не чрез разбиране. А прозрението стига до нас, когато развием способността да го схванем.

Схващането на подобно прозрение изисква отвръщане на вниманието от повърхността на събитията в живота ни и осъзнаване на емоционалните течения с помощта на почувствано усещане. По тази причина следва да акумулираме осъзнатост за настоящия момент. Процесът ПРИСЪСТВИЕ дава възможност да го постигнем с най-благоприятната за нас скорост. Когато сме търпеливи, всичко се разгръща тъкмо така, както трябва да бъде. […]

Към книгата „Процесът ПРИСЪСТВИЕ“
Към „Процесът ПРИСЪСТВИЕ е покана и ръководство за приобщаване на личните демони“