Днес всички сме завихрени във водовъртежа на събития, които сериозно влияят върху начина ни на живот и на които, съгласно дълбокото си вътрешно усещане, не можем да повлияем.
Не е вярно, че нямаме думата. Полезният ни ход е чрез опита си да осъзнаем, че всеки от нас е отговорен за качеството на своя живот.
„Процесът „Присъствие“ ни учи как наистина да поемем лична отговорност. Разкрива не само механизмите, моделиращи начина, по който се чувстваме, но и как да преживяваме събитията така, че да реагираме с осъзнатост във всеки аспект на живота.
Книгата предлага практичен подход към постигане и поддържане на вътрешен мир във времена на галопиращи промени и засилващи се конфликти, дискомфорт и хаос.
***
„Процесът „Присъствие“ стигна до мен, след като бях започнал да посещавам психотерапевт, а също и обучения за психоемоционална себерегулация. Тази крачка беше плод на усилията ми да осъзная и да преодолея своите поведенчески модели – обусловени в миналото, те се оказаха неадаптивни в настоящето.
В средата на 40-те си години водех забързан, нещастлив и неосъзнат живот на успешен мениджър, често гневен и постоянно мрънкащ съпруг и родител на три деца, който никога не присъстваше „тук и сега“. Бях загубен в „правенето“, в „трябва“ и „обезпечаването на семейството“. Търсех спасение в спорта и работохолизма.
„Процесът „Присъствие“ за мен бе дар – животворен лъч, който отговори на множество въпроси за човешката ми участ, донесе ми вътрешен покой, яснота на мирогледа и баланс във взаимоотношенията, помогна ми да се освободя от неадаптивното поведение на „жертва“ и „победител“.
Осъзнатостта на настоящия момент е инструмент – тъкмо той помага на ума да спре да се лута из лабиринта на времето, в който се преплитат „тежкото“ минало и проектирането на „катастрофалното“ бъдеще. Постига се чрез прости и ефективни, възприятийни техники за интегриране на обуславянията от индивидуалното развитие. Ще намерите тези техники и похвати в книгата.
Осъзнатостта на настоящия момент ни помага да заживеем тук-сега-в това, свободни от неовладения ум и менталните истории, които си разказваме, в помирение с всички присъщи на човешката природа емоционални състояния – приятни или не, се научаваме да ги използваме за навигиране и поемане на цялата отговорност за своите чувства и за качеството на живота си.
Целта е не да се почувстваме по-добре, а да станем по-добри в чувстването, изтъква Майкъл Браун. Тъкмо това е основната предпоставка да приемем себе си и безусловната любов – на първо място към себе си, а след това и към другите.
д-р Ивайло Симеонов,
преводач на „Процесът „Присъствие“ и съосновател на LeadersHeal Academy
