Георги Бранев – автор на книгата „От облак на облак. Четива за между две гари“ и на изложбата „Портрети на войници от Дунавския полк“, кани приятели и почитатели на тяхната премиера. Другият домакин на събитието е ИК КИБЕА, с чиято помощ сборникът с разкази видя бял свят.
Откриването на изложбата и представянето на книгата ще се състоят на 29 октомври от 18 ч. в Общинска галерия „Сердика“ (Женски пазар, ул. „Цар Самуил“ 90/Б, ет. 2).
Мъжкото и женското начало са постигнали странно, но ясно споразумение кой за кои импулси от творческото вдъхновение на художника отговаря. От стените бодро се усмихват солдатите от Дунавския полк – платното е територия на мъжката енергия. Женската енергия пък е повелителка на Браневото перо: разказите му са населени с персонажи от „по-умния“ (цитат) пол.
Каква е причината за разделението на труда, както и други любопитни подробности от творческото битие на рисуващия писател или пишещия художник – в импресията му по-долу.
За книгата
От облак на облак. Четива за между две гари
Сборник с разкази, непретенциозно написани за разтуха според самия автор. Стилово представляват умилително-сантиментална препратка към литературния сказ от времето на социализъма. Ако автоматично прозрете езиковия субект отвъд последната дума, ще оцените и хумора на запаления по тънката част, както също се казваше тогава, лиричен герой. Той се вози на таратайка, а денят му е населен я с дръгливи героини; я с другарки и хубавелки, които си ги бива за потребление всякакво, даже на дневно осветление; я с грешки на природата. Впрочем, по собствените му признания заради тази си „любов – висока или съвсем ниска“ към жената той я изобразява (жената) изключително словесно, а с четка посяга само на мъжкия пол.
И доколкото г-н Бранев определя разказите си като „четива за между две гари“, сигурно за тях ще има доста пътници.
Запазена марка на моето рисувално дело е, че мога да изобразявам само мъже. Защо – питах се аз, – къде са корените на тази крупна артистична загадка?
Кажа ли, че имам някакво предпочитание към мъжете – ще излъжа. Мислих, мислих, и постепенно го доизмислих: именно заради моята много висока – или съвсем ниска – любов към по-умната половина от населението на Земята, съм неспособен да изографисам портрет на жена. Все едно да караш някой от върлите запалянковци на една от трите монотеистични религии да ти нарисува Бог. По принцип тази работа е забранена на всички изцяло доверяващи се на отвъд-звездното. И правилно – тъкмо по причина на преклонението си към Него те биха го нарисували така, както го виждат в мечтите си.
Като анализирах така нещата, разбрах, че ако понеча да рисувам жена [...]
Целия текст прочетете тук.
