Мортина – стават ли зомбитата за приятели?

Мортина – стават ли зомбитата за приятели?

Автор: Лора Филипова

http://detskiknigi.com/mortina-stavat-li-zombitata-za-priyateli/

За първи път видях “Мортина” на Панаира на детската книга в Болоня и бях впечатлена от съчетанието на мрачна хелоуинска атмосфера и топлия оранжев цвят на заглавието, тиквата и есенните листа на корицата. Поради необичайния сюжет не вярвах, че някой български издател ще се осмели да я предложи на нашия пазар, затова бях приятно изненадана от смелостта на изд. Кибеа. За какво толкова странно става въпрос?

Мортина е необикновено момиченце, защото кожата й е със сивкаво-зеленикав оттенък, кръглите й очи са обрамчени от наситено лилави сенки (страхотен цвят!) и… ами, може да отделя всяка част от тялото си. Казано направо, тя е зомби! За нея това е напълно нормални и тя живее щастливо с леля си Упокойна във Вила Упадък със своята хрътка албинос Скръбен. Единственото, която я измъчва е забраната да се показва пред децата от недалечното село и да се сприятелява с тях.

За всеки проблем има решение и в случая това е предстоящият Хелоуин. Съвсем правилно Мортина преценява, че в тази вечер може да се присъедини към другите маскирани деца – просто няма да е необходимо да се маскира като чудовище. Речено, сторено.

Момичето е прието без проблеми от групичката деца обикалящи къщите, за да събират лакомства или да правят пакости. Всичко върви по план, докато не започват да си показват един на друг  „чудовищните“ номера. Как ли ще реагират децата на странните умения на момиченцето зомби?

Италианската илюстраторка Барбара Кантини, за която това е първата изцяло авторска книга, разказва тази симпатична история от името на Мортина със забавни илюстрации, изпълнени с множество симпатични забележки и подробности и чувство за хумор. Страховитото за повечето хора е съвсем обикновено и обичайно за друг и именно малките деца могат да ни покажат истинска толерантност и готовност да приемат някого без предубеждение.

Възможно е част от възрастните да бъдат скандализирани от идеята на Кантини и да се възмутят от присъствието на зомбита и празнуването на Хелоуин. Децата обаче нямат нашите предразсъдъци и страхове. Те са готови да приемат различните – различното дете е просто още един приятел за игра (обърнете внимание как и кое дете реагира първо на разкритието на истината за момиченцето зомби!). Призивът ми към тях е да не вменяват своите схващания на децата, а просто да прочетат заедно “Мортина”, да се забавляват с отлично разказаната история и да използват възможността да поговорят с тях за различията между хората и смисъла на приятелството. Вярвам, че не е необходимо такива важни теми да бъдат обяснявани само чрез мили истории за учтиви зайчета, мишлета или таралежчета и децата само ще спечелят от един по-нетрадиционен и закачлив поглед към темата.

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА