Германия, моя любов!

2000 г., краят на септември.

В разгара на Октобърфест един 18-годишен тийнейджър, току изкласил Немската гимназия в София и преодолял цялата абсурдна въртележка на визовия режим за следване в престижен университет, слиза от самолета на летището в Мюнхен. Оборудван е с два куфара от времето преди новата ера и един животоспасяващ леген, но и с твърдата нагласа да покори Запада и да докаже, че България има много какво да предложи в негово лице.

Реките от мед, масло и конвертируема валута; работата, която ринеш с лопата; луксозните жилища за жълти стотинки и всякаквите други благини на другия свят се оказват... мираж. Налага се амбициите сериозно да се коригират, но... не и ентусиазмът.

Със заразяващия заряд и наивитет на младостта, с палавия невинен поглед към света „Германия, моя любов!“ ни превежда през лично изстраданите несгоди и победи на един завърнал се в родината „корабокрушенец“, съхранил спомена за онези времена, в които Европата беше далечна, непозната, лъскава, магична и ужасно недостъпна. За да се завърне триумфиращ с подарък за родителите си – мобилен телефон, тежащ около един килограм.

Чак да ти се прииска пак да я спуснеш тая Желязна завеса и... да я залостиш завинаги!

Към откъс от книгата „Германия, моя любов!“
Към мнение за книгата „Германия, моя любов!“