Моят живот. Да имаш ляв палец

Посланието на левия палец към десетопръстия читател

Излезе автобиографичната история на Анжела Пенчева, която страда от детска церебрална парализа по вина на некадърния доктор, водил раждането й.

Разказът е мозайка от епизоди, наблюдения, възприятия и обобщения, оставили отпечатък у човек, който по обективни причини гледа на света и хората от друг ъгъл. Като се почне от детското „Не можех да разбера защо…“ (не ме водят …, не ме канят на…, с какво ги бях обидила…) през претръпналия коментар за лекарската грешка на калпавия доктор по време на раждането й. И напук на всичко днес тя участва в театрални постановки, наваксва с ученето, написала е (засега една) книга и много стихотворения. Всекидневно преодоляване на проблеми, немислими за нас, хората, които имаме много повече от ляв палец.

Анжела е с дух на борец, не спестява нищо на никого, иска да бъде чута, разбрана и най-вече – обичана. Книгата й е непретенциозна, наивна, трогателна изповед, която цели да насочи прожектора към ежедневието на хора с подобно (и не само) страдание.

Опит да се привлече вниманието към проблемите на Анжела и нейните приятели е и спектакълът по сценарий върху книгата й. Той се репетира в Университетския театър на НБУ, на чиято сцена Анжела се изявява.

Дарина Цветкова

С книгата ми МОЯТ ЖИВОТ. ДА ИМАШ ЛЯВ ПАЛЕЦ искам хората, които нямат определен физически проблем или каквато и да е представа за състоянието на човек в инвалидна количка, да разберат няколко истини за него. Хората в колички сигурно понякога ви изглеждат като красиви кукли, на които не им липсва внимание или пък не толкова хубави, но също задоволени с всичко, от което [...]  

Анжела Пенчева

Прочетете целия текст.

За първи път видях Анжела Пенчева на сцената в един спектакъл на групата за Алтернативен театър. Тя седеше в инвалидна количка и държеше в ръце една многоцветна птица. Птицата следваше движенията на ръцете и тялото на Анжела. Многоцветната птица-кукла извършваше невероятен танц, съдържащ ауфтактове, паузи и устремен тремор. Не можех да гледам нищо [...] 

Възкресия Вихърова

Прочетете целия текст.