Лудвиг Маркузе е роден през 1894 г. в Берлин. Завършва философия и германистика в Берлин и Фрайбург. През 20-те години на ХХ век започва успешна кариера като публицист и театрален критик. До 1929 г. е редактор във „Франкфуртер Генераланцайгер“. През 1930 г. се преселва в Берлин, където преподава философия, теория на театъра, история на литературата. Пише за ред периодични издания. Когато на власт идват националсоциалистите, Маркузе е принуден да напусне Германия; заминава за Франция, откъдето (1940) емигрира в Америка. Работи като журналист, литературен критик и театрален директор, а през 1945 г. става професор по философия и немска литература в Университета в Южна Калифорния (Лос Анджелис). През 1963 г. се завръща в Германия, където остава значимо присъствие в културния живот. Той умира през 1971 г. в Мюнхен.
„Да разрешава загадки и да не бъде скучен“ – ето формулата на Маркузе за предназначението на мислителя. Живот и писане, воля и знание при него са неразривно свързани. Сред основните му творби са „Светът на трагедията“ (1923), „Стриндберг: животът на трагическата душа“ (1924), „Хайнрих Хайне: един живот между вчера и утре“ (1932), „Игнацио Лойола“ (1935), „Философия на щастието: от Йов до Фройд“ (1948), „Философия на не-щастието: песимизмът – стадий на зрелостта“ (1953), „Зигмунд Фройд“ (1956), „Моят ХХ век“ (1960), „Забележителният живот на Рихард Вагнер“ (1963), „Из книжката на възстария студент по философия“ (1964), „Аргументи и рецепти: речник за съвременници“ (1967), „Некролог за Лудвиг Маркузе“ (1969).
