Иван Станчев e роден в семейство на учители. Учи в Ловеч, Демир-Хисар, Дедеагач, Сливен, Габрово и от девети клас – в София. Завършва машинно инженерство в МЕИ – София (сега Технически университет). Не лесно избира професия. От малък, освен конструиране на технически съоръжения, математика и особено физика обича много литературата и рисуването. Не е изключение. В рода по майчина линия е имало поет и художник, но в живота са имали други професии. Работи в БАН като конструктор на научна апаратура, в Централния институт по изчислителна техника още от създаването му и в Института по микропроцесорна техника до 1991г. Дейността, за която отговаря, му дава възможност да специализира в големи учебни заведения: Дрезден, Аахен и Мюнхен и да посети (в различни периоди от живота си) много страни: Норвегия, Австрия, Япония, Куба, САЩ, Ирак. Участва в създаването на първата българска изчислителна машина „Витоша“ като отговорен конструктор на паметта й – магнитен барабан. Негови разработки са печатащите устройства за електронни калкулатори, регистриращи каси и компютри от онова време ( защитени с авторски свидетелства у нас и в чужбина). Паралелно с професионалната заетост, намира време и за хобитата си: писане, четене и рисуване. Непринуден да изкарва прехраната си с тях, непритиснат от срокове и условия, за него писането е разговор със себе си. Има пълната свобода да пише, рисувае и чете това, което го интересува, без да се притеснява кога и дали избщо ще бъде прието, може ли да се публикува или не. В повечето случаи, през онова време – не е могло. След няколко опита се отказва и оставя разказите си да отлежават необезпокоявани в чекмеджето. Все пак, няколко са публикувани – видоизменени и под друго заглавие.
Интересува се от библейски сказания, източна философия, йога, строеж на материята и вселената. Дълго време негова настолна книга е „Профили на бъдещето“ от Артър Кларк. През 1980 г. се запознава с „Книга за Живия Бог“ на Bô Yin Râ, като апокрифна книжнина – екземпляр, преписан на пишеща машина. Тя оставя отпечатък върху целия му по-нататъшен мироглед. През 1991г. получава възможност след конкурс за работа в една фирма за метални конструкции с английско ръководство в Дубай, Обединени Арабски Емирства. Работи там 9 години - в началото като инженер по проектите, а после – като Мениджър по качеството. Взима участие в десетки проекти (в т.ч. наблюдателната кула на новото дубайско летище) на територията на ОАЕ и Сирия до завръщането му в България през 2000 г.
Започва да пише „Безименният принц” преди 30 години, без да осъзнава още, че пише точно тази книга. През 1991 г. завършва първата част, а в Дубай – и втората, която в мирогледната си част е повлияна от Bô Yin Râ, но отразява и всичко премислено и осъзнато през годините.