Клавдий Елиан

За Елиан, живял в края на II век и първата половина на III век, римлянин, писал на гръцки език, е известно съвсем малко – според Филострат, живял е повече от 60 години и е умрял бездетен. Като се оставят настрана няколко негови оскъдни споменавания за самия себе си в произведенията му, изследователите разполагат само с две свидетелства – на писателя Флавий Филострат, съвременник на Елиан, и една бележка във византийския тълковен речник „Свидас“ („Суда“), която гласи: „Елиан – роден в италийския град Пренеста, жрец и софист, по име Клавдий, по прозвище Сладкодумния или Сладкогласния, подвизавал се в Рим в следадрианово време“.
В своите „Животописи на софисти“ Флавий Филострат съобщава, че макар и римлянин, Елиан владеел атическия език не по-зле от атиняните по рождение. Посочва също, че Елиан не вярвал на угодниците, които го величаели като софист, не се ласкаел и не се възгордявал. Разбирайки, че няма необходимата дарба на оратор, Елиан започнал да пише и с това се прославил. 
Освен „Всякакви истории“, е запазено съчинението в 17 тома „За природата на животните“ (морално-назидателни примери от животинския свят с цел развлечение и поука на читателя), малък епистоларен сборник и фрагменти от книгите „За провидението“ и „За божествените сили“.